Тя вдигна очи към него.
— Да — каза. — Обещавам.
И удържа думата си. На следващия ден се обади на Присила и я помоли да я вземе на една от разходките.
Втора част
18.
Софи и Присила
Трупът висеше от клена в предния двор. Беше облечен в ефирна нощница, която вятърът развяваше. Тялото обаче не помръдваше — беше обесено.
Бе прекрасна октомврийска утрин, мразовитият въздух леко щипеше, а по тревата имаше тънка слана. Оцветените в есенно яркочервено листа на клена капеха и образуваха килим, приличащ на огромна кървава локва.
Небето бавно изсветляваше, профучаха две коли и вдигнаха купища листа от тротоара. Няколко закъснели прелетни птици прелитаха от дърво на дърво. По улицата се зададоха Софи и Присила.
— Какво мислиш за тиквената тема на Ашли? — попита Присила в движение. Минаваха покрай двор, украсен с гирлянди от стотици миниатюрни тикви, нанизани на тел като гердани от пуканки, и окачени по клоните на дърветата. Имаше и десетина по-големи тикви с изрязани сложни мотиви по тях. Те бяха подредени на стъпалата на верандата. Очевидно бяха дело на професионалист, а не направени от шумна група дечица в нечия постлана с вестници кухня.
Софи се замисли за кратко, преди да отговори. Не бе сигурна дали Присила иска да я похвали, или да я заклейми.
— Изглежда приятно — осмели се накрая да стреля напосоки, като внимаваше да не преиграе. Харесваше й предизвикателството да разговаря с Присила — всичко се свеждаше до това да отгатне какви отговори тя очаква да чуе. Напомняше й на учителката й по английски в десети клас, която задаваше въпроси, преструвайки се, че иска да предизвика дискусия, но всъщност винаги имаше твърдо мнение и само търсеше ученик, който да го повтори като папагал.
Този път се оказа, че е улучила.
— Разбира се, че изглежда фантастично — съгласи се Присила. — Но знаеш ли защо? Защото нае дизайнера, който украси моя двор миналия Хелоуин.
— Сякаш се опитва да те конкурира — каза Софи успокоително.
Отново бе уцелила десетката.
— Сякаш? О, моля те. Защо хората непрекъснато се състезават с мен? Толкова ли съм заплашителна?
Този път Софи се поколеба. Дали Присила очакваше положителен или отрицателен отговор? Реши да избегне въпроса с въпрос.
— И Джулия ли си е направила украса за Хелоуин? — попита тя и надникна между дърветата.
— Джулия? Едва ли. — Но когато се приближиха, Присила хвърли още един поглед, спря рязко и възкликна: — О, боже!
Софи също се спря.
— Какво има?
— Ах, тази кучка! Права си. И Джулия е направила нещо, но не в духа на празника. Подиграва се с дървото ми с призраци.
— Моля?
— Виж — и Присила посочи обвинително с пръст. — Нали се сещаш за дървото ми с призраци? По което окачих чаршафи и ги осветих с коледни лампички?
— И така си имаш и лампички за Коледа — вметна Софи. — Хитро.
— Точно така. Но само интелигентен човек може да го оцени. Е, виж. Виж я какво е направила. Окачила е фалшив труп.
— Май наистина видях нещо. Доста вулгарно.
— Сигурно се опитва да ми се подиграва, нали? Защото Джулия е всичко друго, но не и вулгарна.
— Не я познавам много добре — отвърна Софи. — Но наистина ми изглежда малко грубо.
— Така си е — съгласи се Присила. — Кучка!
— И какво смяташ да правиш?
— Няма да се примиря, това е сигурно. Ще приема предизвикателството. — И Присила тръгна целенасочено през моравата.
— Дали идеята е добра? — поколеба се Софи, но тръгна след Присила. Сланата в тревата хрускаше под краката й.
— Даже е много добра — подчерта Присила, като крачеше дори още по-бързо от обичайната си скорост за тренировъчна разходка.
Но после се спря.
Когато Софи се изравни с нея, Присила беше на около два метра и половина от висящото тяло. Протегна се и се подпря на ствола на най-близкото дърво, за да запази равновесие. С другата ръка покри устата си.
— Значи реши… — започна Софи, но млъкна. — Добре ли си? — попита.
Присила само поклати глава, без да сваля очи от дървото.
Софи се обърна в същата посока — и погледна за първи път отблизо. На земята имаше преобърнат метален сгъваем стол. Погледът й пропълзя към висящите във въздуха крака. Вдигна очи и видя дълга руса коса да виси като перде пред килнатата глава, но под нея въпреки всичко се виждаше ужасно изкривеното лице.