Акерман и Питърс разговаряха с нея и пред тях пак имаше кафе, което обаче този път те наистина пиеха. Сюзан им го сервира в големи груби чаши, които ако паднеха, биха счупили плочките на пода, без дори да се пропукат. А което беше най-хубавото — нямаше как да оставиш лекета върху теракота.
Това посещение се очерта съвсем различно още от мига, в който Сюзан отвори вратата и върху тях се хвърлиха две големи кучета — нюфаундленд и голдън ретривър. На Акерман му направи впечатление, че не са точно кучата пазачи, защото размахваха опашки като метрономи и облизваха всяко парченце гола кожа. Нюфаундлендът се опита да се изправи на задните си крака и да посрещне Питърс (който бе по-ниският от двамата) лице в лице.
— Бо, Хектор, долу! — умоляваше ги Сюзан.
Те не й обърнаха внимание, докато тя не ги хвана за каишките и не ги издърпа.
— Влизайте, влизайте — покани ги, останала без дъх. — Просто са развълнувани. Днес не съм ги водила на разходка. Заповядайте във всекидневната. Или предпочитате в кухнята?
— В кухнята — казаха почти едновременно Акерман и Питърс и Сюзан се усмихна широко.
— Идвате от Присила, нали? Нека позная. Завела ви е във всекидневната и ви е сервирала кафе. Плашещо е, нали? А щом това ви е изнервило, трябва да опитате да пиете червено вино там. Радвам се, че избрахте кухнята. Ако седнем във всекидневната, ще си тръгнете със следи от Бо и Хектор по костюмите.
Двамата мъже се засмяха и я последваха към кухнята. Акерман надникна във всекидневната, докато минаваха покрай нея. Изглеждаше уютна, като стая, в която се живее и — точно както тя бе казала — осеяна с кучешка козина.
В кухнята вече имаше готово кафе.
— Може да е малко прегоряло — извини се тя. — Машината е включена от сутринта.
— Това със сигурност ще ни накара да се почувстваме като у дома си — увери я Акерман. — Само такова кафе пием. Дори започнах да го харесвам.
— Моля, седнете. — И Сюзан им посочи две високи столчета до кухненския плот.
След това отиде до шкафа и извади три големи чаши и три чинийки.
— Ще ви дам нещо с кафето — обясни тя и извади тиквен пай. — Пресен, току-що купен. Не мога да пия кафе, без да си хапвам нещо. Винаги трябва да е кафе с още нещо и тъй като не пуша, прекалявам с яденето. Все си казвам, че ако се откажа от кафето, ще сваля десет килограма. — Докато бъбреше, отряза три парчета и ги сложи в чиниите, без да им даде възможност да откажат.
Чак след като чиниите бяха опразнени, Акерман успя да премине най-накрая към разпита. Но след оказаното гостоприемство не му се искаше да се впусне директно в подробностите около смъртта на Джулия, затова започна с общ въпрос — какво мисли Сюзан за мъртвата?
Домакинята седеше, обвила длани около чашата си, и разсъждаваше на глас.
— Какво мисля за Джулия ли? Ами, ако трябва да съм честна, не можех да я понасям.
Акерман не успя да се сдържи и гръмко се изсмя. Пак го бяха хванали неподготвен.
Но Сюзан изтълкува неправилно реакцията му като неодобрение, защото веднага тревожно добави:
— Толкова ужасно ли ви прозвуча? Да се изкажа така за някой, който… който вече не може да се защити? Просто реших, че не бива да разкрасявам истината. Имаше нещо, което… — Млъкна, обмисли продължението, после само сви рамене.
— Не, не е ужасно. Много повече ни помагате, когато сте абсолютно честна. Така получаваме представа за жертвата. Ами останалите? Те харесваха ли я?
Сюзан се поколеба.
— Ами всъщност не сме го обсъждали много. Но знам, че и Присила не я харесваше. Предполагам какво ще попитате — защо тогава сме били приятелки? Нали?
— Вършите ми работата — каза Акерман и се усмихна. — Дори няма нужда да ви задавам въпроси.
— Както казва съпругът ми, като навит часовник съм, сама вървя. Работата е там, че отначало Джулия беше много приятна. Или поне се преструваше на такава. Тя е от хората, които винаги ги канят навсякъде. Бихте се побояли да я пропуснете.
— Побояли? — повтори Акерман.
— О, я стига! — шеговито го сгълча Сюзан. — Не ме измъчвайте. Знаете какво имам предвид.
— Наистина знам — потвърди Акерман. — Но трябва да ви попитам, защото някой очевидно е мразил Джулия или се е боял от нея, или и двете заедно.
— Моля? — попита нервно Сюзан.
— Присила ни каза за клона — обясни Акерман. — И че не вярва да е самоубийство. Съгласна ли сте?
— Ами да.
— Това значи, че някой е изпитвал към нея достатъчно силна неприязън, за да я убие, нали така?