— Хм, да… Предполагам. Не бях се замисляла.
— Какво си помислихте, когато Присила ви каза какво е забелязала на клона?
— А тя какво е забелязала? — почуди се Сюзан. След това бързо се сети. — О, да. Извинявайте, какъв беше въпросът?
Акерман се намръщи, защото усети, че има нещо гнило в реакциите й, но не можеше да определи какво точно.
— Попитах ви какво си помислихте, когато разбрахте, че Джулия може и да е убита.
— Да. Боже, звучи толкова ужасно, като го формулирате по този начин. Помислих си, че в такъв случай не се е самоубила и че това е някакво облекчение за мен. Би било много притеснително, ако тя наистина е била толкова нещастна, а ние не сме забелязали нищо.
— И за вас е по-малко тревожен фактът, че някой я е убил? — попита Акерман.
— Да, така смятам. Може би не искам да допусна, че съм преценила някого до такава степен погрешно. Случвало ли ви се е? Толкова да се объркате за някого, че той да се окаже напълно различен човек от този за когото сте го мислили?
— Да — заяви Акерман, без да се поколебае.
Сюзан погледна Питърс.
— Разбира се — потвърди и той.
— Значи разбирате защо другото е много по-притеснително. Никога, за нищо на света не бих предположила, че Джулия е от хората, които се самоубиват.
— Но предполагате, че е възможно някой да иска да я убие? — попита Акерман.
— Ами… да. Ако трябва да съм честна, това ми е много по-лесно да си го представя.
— А какво мисли съпругът ви за случилото се?
— Хари? О… Смята го за ужасно.
На Акерман пак му се стори, че е напрегната, но въпреки това не можеше да определи какво не беше наред.
— Искаме да говорим и със съпруга ви — каза той.
— Затрупан е с работа, а когато стане така, обикновено преспива в града. Така че не знам кога ще се появи — оправда се Сюзан.
— А ще ни дадете ли телефонен номер, на който да се свържем с него?
Акерман си помисли колко е странно, че се поколеба, преди да им отговори:
— Хм. Разбира се. Ще взема химикалка, за да ви го запиша. — След това се втурна изведнъж да отваря шкафове, да рови за листове, из кламери и ластици да търси химикалка.
— Ето, вземете моята — предложи Питърс и протегна тази, с която досега си водеше записки.
— О, благодаря. — Сюзан взе химикалката и написа служебния и мобилния телефон на Хари.
Акерман взе листчето и го разгледа внимателно, сякаш то щеше да му помогне да разбере какво не бе наред.
— Ако мога с нещо друго да помогна, само кажете — заяви Сюзан.
Това беше реплика, с която човек обикновено даваше знак, че иска да приключи разговора и Акерман веднага я разпозна. Зачуди се защо тя изведнъж стана толкова нетърпелива да ги изпрати да си ходят?
— Благодаря за отделеното време — каза той. — Вероятно скоро ще се върнем пак, за да поговорим и със съпруга ви.
— Разбира се, заповядайте.
— А, и още нещо — сети се Акерман, когато с Питърс станаха и я последваха по коридора. — Госпожа Бренър спомена, че решавате заедно кръстословици. Затрудних се с едно условие в днешната ми кръстословица и се чудех дали няма да ми помогнете с някакви идеи.
— Странно, аз също точно преди да дойдете бях започнала да решавам кръстословица.
— Така ли?
— Ами през повечето дни започвам по една. Не че винаги ги завършвам. Почакайте една минутка, да ви я донеса. — Тя се шмугна във всекидневната и взе вестника от масичката. — Кое условие? — попита, когато се върна при тях в коридора.
— Три отвесно — „дистанционен пост“. Четири букви.
Тя се наведе със сериозно изражение към вестника в ръцете си.
— До това още не съм стигнала, но май имам първата буква. Според мен трябва да започва със С. При вас така ли е?
— Аз не съм засякъл нито една буква — каза извинително Акерман.
— Нищо, според мен първата буква е вярна. Дистанционен пост, четири букви. Какво ще кажете за Сиам? Далече е. И в исторически, и в географски смисъл. — Погледна пак надолу към вестника, сякаш там щеше да намери отговора. След това отново вдигна очи. — Не съм сигурна, че е вярно, ще трябва да попълня още някоя буква, за да видя какво ще се получи, но можем да го приемем като работна версия. Трябва да призная, че много трия с гума. Определено не съм от хората, които пишат с химикалка.
— И аз не пиша с химикалка — отбеляза Акерман.
— Така ли?
Той поклати глава.