— И какво още ви казваше тя? — попита, с надеждата да чуе повече за Алекс.
Ашли им довери следващата си информация, като се приведе напред и снижи глас.
— Говореше и за Присила — изрече почти шепнешком, сякаш им разкриваше някаква шокираща тайна. Но очевидно никой от двамата детективи не изглеждаше достатъчно впечатлен, защото добави нетърпеливо: — Май не ме разбирате. Никой тук не се осмелява да говори против Присила. Всички се боят, че тя ще научи. Но на Джулия не й пукаше. Казваше, че Присила прилича на диктатор на малък остров в Южния Тих океан, който се държи така, сякаш владее целия свят, а не само своя малък остров.
Питърс се засмя.
Акерман го стрелна с поглед.
— Какво? — притесни се Питърс.
Акерман поклати глава и се обърна пак към Ашли. Присила не го интересуваше. Интересуваше го Алекс. Отказа се от насочващите въпроси и попита направо:
— А какво разправяше Джулия за съпруга си?
Ашли се усмихна.
— Много странна работа — каза тя. Но след това спря, сякаш за да обмисли сериозността на проблема.
— И какво й е странното? — попита Акерман, опитвайки се да прикрие нетърпението в гласа си.
— Ами Джулия казваше по нещо лошо за всеки, с изключение на съпруга си. Никога не е говорила против него.
— О! — възкликна разочаровано Акерман.
— Не ви ли се струва много странно? Имам предвид, че аз обичам Стюърт, но се оплаквам непрекъснато от него — на приятелките си, не на него — уточни тя бързичко. — Изкарвам го пълен идиот, но все пак съм достатъчно хитра да не му споменавам нищо по въпроса. Не е естествено от време на време да не се оплакваш от съпруга си. Така че това, което Джулия ми е разправяла, едва ли ще ви свърши някаква работа, момчета, не и ако искате да обвините Алекс за убийството.
— А защо си мислите, че искаме да обвиним Алекс за убийство? — попита рязко Акерман.
— Ако не искате, би трябвало да се замислите и да поискате.
— Знаете ли нещо, което ви дава основание да мислите, че той го е извършил?
— Нали винаги е съпругът? Чела съм достатъчно криминални романи, за да съм наясно, че съпрузите са винаги първите заподозрени.
Акерман едвам сдържа въздишката си. Стори му се, че всеки миг ще получи нова информация като онази с клона.
Но Ашли продължи.
— А пък Алекс каза нещо интересно, когато бяхме у тях на вечеря. Още тогава ми се стори малко странно, но сега, като се замисля, направо ме побиват тръпки. Сякаш искаше ние — или може би Джулия — да разберем какво се кани да направи.
При тези думи и двамата детективи застанаха нащрек.
— И какво каза? — поинтересува се Акерман.
— Не ми казвайте, че никой не ви го е споменал. Имам предвид от Литературния клуб. Някой, май беше съпругът на Сюзан, Хари, заяви, че трябва да четем биографии, защото били полезни. Щели сме да научим нещо от тях. А Алекс му отвърна, че и криминалните романи могат да бъдат полезни… ако трябва да се разследва убийство. И след това добави, че никога не се знае кога може да се случи нещо такова.
— Така ли каза? Сигурна ли сте?
— Ами нещо подобно — каза вятърничаво Ашли. — Спомних си го веднага щом Софи ни каза за клона.
— Имате предвид, когато Присила ви каза за клона — поправи я Акерман.
— Присила ли? Тя ли ви каза, че е забелязала клона? — Ашли се засмя. — Присила нищо не беше забелязала. Софи го видя първа.
— Софи твърди, че тя го е видяла първа, така ли?
Ашли сигурно бе доловила скептицизма в гласа на детектива, защото натърти:
— Не. Тя каза на всички останали — на мен, Сюзан и Присила по едно и също време.
— Значи със сигурност твърдите, че не Присила е забеляза клона? Може Софи просто да е повторила нейните думи.
— Няма начин — отрече категорично Ашли. — Всъщност, отначало Присила твърдеше колко абсурдна е идеята, че Джулия е убита. Според нея предположението било глупаво. Не мога да повярвам, че се е опитала да си припише чужди заслуги.
— Говорихме и с госпожа Олтмън за това, но тя не спомена, че Софи първа е забелязала клона — намеси се Питърс.
— Това не ме изненадва. Сюзан е изцяло под влиянието на Присила. Пък и мрази конфликтите. Все се стреми да заглажда нещата — така че не се учудвам, че е прикрила Присила, дори само за да избегне неприятния момент да заяви, че тя лъже. Софи е човекът, с когото трябва да говорите. Тя е по-умна от три Присили Бренър накуп.
— Е, тя е следващата в списъка ни — каза Акерман. — Ще видим какво има да ни каже.