— Благодаря. Изглеждат прекрасно.
Питърс си взе сандвич с прошуто и проволоне и отхапа.
— Салвия ли има?
— Да не съм прекалила? — стресна се Софи.
— Не, никак даже. Просто не съм си представял, че може да се добави салвия.
— И аз не си представях. Имаше едно ресторантче в града, в което обичах да ходя, там слагаха салвия на сандвичите с прошуто и оттам съм откраднала идеята. Не съм от, хората, които експериментират, като слагат безразборно подправки и продукти, каквито, докопат.
— Аз пък точно така постъпвам — призна си Питърс. — Но само защото не си правя труда да следвам рецептите. Смесвам всичко и стискам палци да се получи. Половината от това, което сготвя, е прекрасно, а другата половина не може да се яде, става хубаво само ако използвам продукти, които вече съм пробвал. Има една книга, която трябва да си вземете — в нея пише кои подправки си отиват и кои не, и каква е философията на различните рецепти. Опитвам се да се сетя за името…
Докато Софи и Питърс си говореха, Акерман изяде два сандвича. Накрая се наложи да ги прекъсне.
— Достатъчно сме говорили за готвене — отбеляза той. — Чувствам се като в някакво кулинарно шоу.
— Съжалявам — извиниха се едновременно Софи и Питърс.
— Ако нямате нищо против, искаме да ви зададем няколко въпроса — обърна се Акерман към домакинята. — Но първо искам да уточня едно недоразумение, което ви засяга.
— Недоразумение ли? — повтори Софи. — Относно мен?
— Става въпрос за това кой пръв е забелязал вдлъбнатината на клона, на който е висяла Джулия Стоу.
— А, това ли — махна с ръка Софи.
— Присила Бренър твърди, че тя го е забелязала, и изглежда Сюзан Олтмън подкрепя нейното твърдение. Но Ашли Търкел настоява, че сте вие. Кое е вярно?
— Двете заедно намерихме тялото… и предполагам, че сме го видели едновременно…
Акерман поклати глава, като й даде да разбере, че този отговор не го задоволява.
— Според госпожа Търкел, госпожа Бренър отначало се е подиграла с твърдението ви, че става въпрос за убийство, а не за самоубийство. Ако е така, никак не ми се вярва да сте го забелязали едновременно.
Софи се поколеба, след това си призна.
— Аз забелязах клона. Но предпочитам да не го правим на въпрос, ако нямате нищо против.
Акерман вдигна вежди.
— Знам — усмихна се извинително Софи. — Наясно съм, че изглежда глупаво. Но това доста ще ми улесни живота.
— Какво имате предвид? — притисна я той.
— Отношенията ми с Присила.
— Бунтовете на острова не са позволени — вметна Питърс.
— Какво? — Софи се обърна към него.
— Нищо — отвърна Акерман вместо колегата си. — Не му обръщайте внимание.
— Много благодаря — каза Питърс.
— Няма да го правим на въпрос — обеща Акерман на Софи. — Но само при условие, че отсега нататък ще ни съобщавате всичко, което забележите във връзка с този случай. Направи ми впечатление, че не сте казали на полицаите за подозренията си, че става въпрос за убийство.
— Но вие сами сте се досетили — изтъкна Софи. — Няма нужда аз да ви го казвам. Между другото, как разбрахте?
Другите жени не си бяха и помислили да попитат до какво са достигнали детективите по време на разследването си, бяха прекалено завладени от собствените си открития. Но изглежда Софи не беше като тях. Акерман реши, че с нея ще трябва да внимава повече. Искаше да е ясно, че той задава въпросите.
— Ако питате мен, още не сме сигурни, че става въпрос за убийство — изплъзна се от пряк отговор. — Като начало искам да ви разпитам малко повече за клона — каза. — Веднага ли го забелязахте?
— Не, не веднага — произнесе бавно Софи.
— А кога?
— Чак след като казахме на Алекс и той се върна в къщата, за да се обади в полицията.
— Нещо ви го подсказа ли? Спомняте ли си за какво си мислехте, когато ви хрумна?
Очите на Софи се впиха в някаква невидима точка пред нея, сякаш се пренасяше назад във времето и на самото местопрестъпление. След това започна да описва какво вижда.
— Присила говореше. Каза ми: „Чудя се защо го е направила“. Аз гледах Джулия и изведнъж видях вдлъбнатината в кората, тогава казах на Присила: „Не мисля, че го е направила тя“.
— Значи сте го забелязали преди да пристигнат полицаите. Защо не споменахте нищо, когато ви разпитваха?
— Споменах на Присила, но тя ми се изсмя. Затова реших, че може би придавам прекалено голямо значение на една малка подробност. Съпругът ми винаги ме обвинява, че градя теории на конспирацията и виждам скрити мотиви във всичко — призна си тя.