Акерман бе срещал доста любители на теориите на конспирацията, но тази жена не беше като тях.
— Нещо друго наведе ли ви на мисълта, че не става въпрос за самоубийство? — попита я Акерман.
— Да, може би начинът, по който съпругът й реагира, ме накара да се замисля, че има нещо странно в цялата ситуация.
— Какво странно видяхте?
Софи помълча няколко секунди, преди да отговори. Най-накрая каза:
— По-точният въпрос би бил какво не беше странно. Май не виждам такова… — Помълча още известно време, след това сви рамене. — Реакцията на съпруга на Джулия не беше единственото необикновено нещо. Стори ми се дори още по-изненадващо, че Джулия би избрала да се обеси отпред в двора. Това никак не се връзва с характера й. Но пък има смисъл да виси там, ако е била убита.
— И как стигнахте до този извод? — полюбопитства Акерман.
— Знам, че ще ви прозвучи налудничаво, но мога да го обясня — отвърна Софи. — Преди около седмица бяхме на вечеря в дома на Ашли и в един момент, докато седяхме и пийвахме, Присила и Джулия започнаха спор. Присила говореше за Хелоуин и каква украса е планирал по този повод нейният дизайнер тази година. Описваше как щяла да окачи призраци по дърветата около къщата си. Вече го е направила, видяхте ли ги?
— Да, видях ги — кимна Акерман. — Много хубава идея — добави, защото очевидно Софи очакваше някаква оценка от него.
— Присила беше много развълнувана и разказваше на всички за украсата си, а Джулия започна да се смее — и то не много любезно. Присила я попита на какво се смее. Тогава Джулия й каза, че според нея това звучало ужасно и че със същия успех би могла да окачи трупове из двора си.
— Спомням си, че госпожа Бренър спомена нещо за украсата си за Хелоуин, когато я разпитвахме, но не разбрах връзката — намеси се Питърс.
Софи кимна.
— Когато Присила видя нещо, приличащо на труп, да виси в двора на Джулия, реши, че Джулия го е закачила нарочно, за да й се присмее. И тръгна натам, за да го свали.
— Значи според вас има някаква връзка между тези неща? — попита Акерман. — Между разговора на вечерята и факта, че Джулия е обесена в двора отпред?
— И че Присила е трябвало да намери тялото — добави Софи. — Тя излиза на разходка всяка сутрин и всички го знаят.
— Разбирам — каза Акерман. — Значи според вас тези неща са свързани.
— Възможно е.
— А спомняте ли си кой присъстваше на вечерята и стана свидетел на разговора?
— Присила и Джулия бяха там. И съпрузите им. Също Ашли и нейният съпруг. Сюзан и Хари, аз и Дийн. И съм сигурна, че всички бяха в стаята тогава.
— Значи Алекс Стоу определено е бил там и е дочул разговора?
— Да, там беше.
— Изглежда, доста сте мислили по този въпрос.
— Аз… ами на мен ми е нещо като хоби. Чета много криминални романи. Дори си мислех и аз да се опитам да напиша такъв, но не съм стигнала много далеч.
— Кога за последен път вашият съпруг ви обвини, че развивате теории на конспирацията? — попита без връзка Акерман.
— Освен за това убийство ли? Преди няколко месеца. Когато купувахме тази къща. Казах, че според мен агентката по недвижима собственост подслушва кухнята и е дочула разговора ни.
— И?
— Съпругът ми я помоли още веднъж да се качат заедно на втория етаж и аз намерих устройството под плота.
Акерман кимна замислено.
— Между другото — поде той, спомняйки си нещо друго, — бяхте ли на онази вечеря, когато се е говорило за ползата от криминалните романи?
— Не съм сигурна. Може ли да обясните малко повече?
— Хари Олтмън казал, че вашият литературен клуб трябва да се занимава с биографии, защото те имат много по-голяма практическа стойност. — Акерман млъкна, за да изчака да види дали Софи се досеща.
Жената поклати глава.
— Ашли Търкел ни предаде коментара на Алекс, че и криминалните романи могат да имат практическо приложение, когато трябва да се разкрива убийство, и че никога не се знае кога такова може да се случи.
Софи вдигна рязко поглед.
— Интересно, нали?
— Странно — промърмори тя.
— Тази дума май често започва да се споменава в разследването — забеляза Питърс.
— Човек с нашата професия се сблъсква с доста странни неща — каза Акерман. — Там е работата, че хората през повечето време не постъпват логично. Детективът се старае да си обясни защо са направили това или казали онова, но истината е, че няма как да е сигурен. Понякога защото липсва пълната информация, а понякога защото и те самите не знаят. Слава богу, че не се налага да се досещаме за всичко. От нас се иска само да открием кой го е извършил.