— А тази част не е толкова трудна — довърши Питърс.
— Вие вече знаете кой го е извършил? — попита Софи.
Акерман стрелна с поглед колегата си и се опита да замаже положението.
— Питърс има предвид, че ако погледнем статистиката, обикновено става въпрос за много близък на жертвата човек. Серийните убийци са любимци на пресата и за тях се пише много, но статистически погледнато, те са доста редки случаи. Когато работиш като детектив, виждаш, че в деветдесет процента от случаите заподозрените са прекалено очевидни, а в този очевидният заподозрян е съпругът.
— Но не можете да се опирате само на статистиката — протестира Софи. — И дори да сте прави, че наистина в деветдесет процента от случаите става въпрос за очевидния заподозрян, пак ни остават едни десет процента. А те никак не са малко, като се замислите. Ако се облегнете на това предположение, може десет процента невинни да бъдат погрешно осъдени.
— По-кротко, никой още не е осъден — изтъкна Акерман. — Обещавам ви, че няма да разчитаме само на статистиката. А междувременно вие можете да ни помогнете, като ни дадете номера на съпруга си, тъй като бихме искали да разговаряме и с него. Ето визитката ми. Обадете се, ако забележите нещо, дори Присила да ви каже, че е абсурдно. Разбрахме ли се?
— Разбрахме се — потвърди Софи.
Акерман погледна към подноса и видя, че Питърс е излапал всички сандвичи.
— Благодаря за храната. Беше много вкусна.
Софи изглеждаше доволна.
— За нищо.
— Ами това е всичко засега, освен ако… Дали случайно не решавате кръстословици?
— Понякога — отвърна Софи и се усмихна. Акерман занапред щеше да знае, че тази усмивка е знак, че иска да се скрие в скромността си.
— Имам проблеми с едно условие в днешната кръстословица.
— Дайте да видя — предложи Софи и протегна ръка.
Той извади листа от джоба си и й го подаде.
— За кое става въпрос? — попита Софи.
— Три отвесно. „Дистанционен пост“. Четири букви.
Софи погледна кръстословицата съсредоточено, после поклати леко глава.
— Не? — учуди се Акерман. А си мислеше, че Софи със сигурност ще издържи теста. — Никакви идеи?
— Какво? — Софи вдигна глава. — О, не. По-скоро имам предвид — да. Три отвесно е „маса“. Това го помня, защото ме разсмя. Със сигурност това е постът за дистанционното на съпруга ми, там го държи.
— Щом знаете отговора, тогава защо гледахте така съсредоточено?
Софи се поколеба.
— Не искам да съм груба.
— Не се притеснявайте — насърчи я Акерман.
— Реших кръстословицата по-рано през деня. И забелязах какво сте написали на две отвесно.
— Какво е условието?
— Съвременен — прочете Софи.
Акерман се наведе.
— Така. Спомням си. Написах „модерен“.
— Да… — каза Софи. — И съвпада.
— Да нямате друго предложение? — попита Акерман малко скептично.
— Ами да. И аз първо реших, че е модерен, но после се замислих над условието.
— И до какво заключение стигнахте?
— До „настоящ“. Защото при модерен става въпрос за мода, а не за време. Виждате ли? Съвременен — има се предвид времето. И ще видите, че се засича с тринайсет водоравно.
Акерман се взря в кръстословицата.
— Има уловка — добави тя извинително.
— Ама как те заби — подхвърли Питърс, когато си тръгнаха от дома на Софи и поеха съм колата. — Трябваше да си видиш лицето, когато ти каза, че си сбъркал. Би те на твоята собствена игра.
— Май наистина го направи — усмихна се Акерман.
— Какво ще кажеш за изводите й относно местоположението на трупа?
— Смятам ги за доста интересни — призна си Акерман. — Трябва да ги имаме предвид.
— Забеляза ли как не твърди, че знае неща, в които не е сигурна? Като например, когато говореше за съпруга на Джулия и странните му реакции. Не се правеше, че ги разбира. Ако той го е извършил, защо поне не се е престорил, че го смята за самоубийство? Така щеше да си замете следите и да обясни всяка улика, която случайно може да е оставил по трупа.