— Какво искаш да кажеш с това „ако той го е извършил“? Той го е извършил.
— Знам. Но щеше да е много по-интересно, ако имаше и още нещо. Аз съм също като тези домакини, които четат криминални романи. Сигурно си умират за приключения.
— Едната от тях наистина взе, че умря — отбеляза Акерман. — Но не мисля, че причината е търсене на приключения.
30.
Присила
Тази вечер всички се събраха у Присила — или почти всички. Джулия, разбира се, я нямаше, Алекс не бе поканен, Сюзан извини Хари (истината беше, че така и не успя да се свърже с него). Всички останали обаче бяха там: Ашли и Стюърт, Присила и Гордън, Софи и Дийн, както и Сюзан.
За първи път на Присила й се говореше повече с другите жени, отколкото с Дийн. Той се опита да я накара пак да правят коктейли, но тя му отказа. Дори не забеляза раздразнението му, защото веднага се отправи към другия ъгъл, където я чакаха Ашли, Сюзан и Софи.
Когато дръпна един стол, за да се присъедини към малката им компания, те млъкнаха и Присила веднага заговори.
— Детектив Акерман смята, че мога да им помогна — обяви тя. Огледа се, но не получи реакцията, която очакваше. — Наистина смята така — повтори тя. — Когато си тръгваше, ме помоли да му помогна да реши кръстословицата.
Тук вече другите реагираха. Всички я погледнаха.
— Какво? — попита Присила, надушвайки нещо. — Какво толкова казах?
— И мен ме помоли да му помогна с кръстословицата — оповести Ашли, забавлявайки се с разочарованието, което се появи на лицето на Присила.
— Мен също — призна си и Сюзан.
Всички погледи се насочиха към Софи. Тя кимна.
— И за кое условие те пита? — поинтересува се подозрителната Присила.
— Дистанционен пост — отвърна Сюзан.
— Мен ме пита за същото! — възкликна Присила. — И след като му отговорих, отиде у вас, затова не разбирам защо ти е задал същия въпрос.
— Изпитва ни — изтъкна Софи. — Иска да разбере какъв начин на мислене имаме. Защо иначе ще пита всички ни едно и също?
— Много хитро — установи Сюзан и се усмихна.
— Бих го нарекла подмолно — контрира я Присила.
— И ти какво му каза?
— Не бях много изобретателна. Казах Сиам. После разбрах, че не съвпада.
— А ти какво му отговори? — попита тя Ашли.
— Че той е детективът и ако сам не може да го отгатне, значи много е загазил — отвърна Ашли.
— Искаш да кажеш, че не си му предложила решение, така ли? — поинтересува се Присила.
— Нямах никаква представа — призна си Ашли.
— Беше трудно — кимна Присила, опитвайки се да се направи на великодушна.
— Значи и ти не си го отгатнала — заключи Ашли.
— Напротив, отгатнах.
— И какъв е отговорът?
— Блог. Някой поства блога си в интернет отдалеч. От компютъра си.
— Според мен не е вярно — намеси се Сюзан. — Сигурна съм, че отговорът започва с М. Попълни ли останалата кръстословица?
Присила не искаше да си признае, че не е.
— А ти какво каза, Софи? — полюбопитства Ашли.
— Ами… според мен отговорът е „маса“.
— И какво общо има с… — започна Присила, но след това усети играта на думи. — О…
— Не е кой знае какво — успокои я Софи. — Просто дума от кръстословицата. А не отговор на въпроса кой е убил Джулия.
— Е, този въпрос е даже по-лесен — каза Ашли. — Алекс. И освен това ни предупреди, че ще го направи.
Сега цялото внимание се съсредоточи върху Ашли.
— Какво? Как така ни е предупредил, че ще го направи? — учуди се Присила.
— Точно така беше и детективите бяха изненадани, че не си им го казала.
— Кое?
— Не си ли спомняш, когато бяхме на вечеря у Джулия и говорехме за криминалните романи? Хари каза, че трябва да четем биографии, защото имат много по-голямо практическо приложение от криминалетата. Тогава Алекс възрази, че никога не се знае кога ще се наложи да се разгадава убийство.
Присила отвори уста, все едно да произнесе „О!“, и застина така.
— Не съм убедена, че беше точно така — обади се Сюзан. — Аз си спомням, че Хари спомена за убийство, и тогава Алекс просто добави, че никога не се знае.
— Каква е разликата? — сви рамене Ашли. — Същата работа.
— Не е точно така — опроверга я Сюзан. — Това означава, че не Алекс е повдигнал въпроса за убийството.