— Но каза, че никога не се знае кога може да се случи.
— Според мен това означава, че никога не се знае какво ще се случи изобщо, а не че никога не се знае кога някой ще бъде убит. Пък и няма как да го е извършил Алекс. Прекалено очевидно е.
— Това не ти е като в кръстословиците, Сюзан — каза Присила. — Никой не режисира в случая и не се опитва да ни накара да познаем най-вероятния отговор.
— Това не е задължително да е вярно — намеси се Софи.
— Моля? Да не мислиш, че някой режисира ситуацията? Не ставай глупава — заяви надменно Присила.
— Ти и за клона мислеше същото — отбеляза Ашли. — Затова искам да чуя какво ще ни каже Софи.
Присила я изгледа унищожително.
— Присила имаше предвид, че изглежда глупаво и тъжно, а то си е точно така — опита се да заглади нещата Софи.
— Точно това имах предвид — потвърди Присила.
Ашли изсумтя й си изпроси още един унищожителен поглед.
— Добре — продължи Софи. — Значи най-вероятният заподозрян е Алекс. Мисля, че всички сме съгласни с това. Но какъв е неговият мотив? Защо е убил съпругата си?
— Не е можел да я понася? — предположи Ашли.
— Добре — прие отговора й Софи. — Възможно е. Но защо ще я убива? Защо просто не се разведе с нея? Или тя е по-богатата от двамата?
— О, не — каза Ашли. — Тя е от някакъв малък град в Средния запад. Мисля, че баща й е бил месар или нещо също толкова ужасно. Всичките пари са на Алекс.
— Тогава защо не се е развел с нея?
— Може би са се скарали и той я е убил, а след това се е опитал да го представи за самоубийство — предположи Сюзан. — Според мен Алекс е способен на това. Допускам, че може да удуши човек.
Всички погледнаха към Софи и зачакаха какво ще каже. Тя поклати глава.
— Това нищо не означава. Много хора са способни да убият, вероятно са повече, отколкото предполагаме. Това, че е способен, не означава задължително, че го е направил. А допускането, че са се скарали и той я е убил без да иска, също не звучи достоверно. За да удушиш човек, се налага да стискаш много силно. Щеше да остави синини, които ние щяхме да видим. Въжето не би ги прикрило, защото беше под брадичката, а не точно около врата й.
— Ами ако я е задушил с възглавница? — попита Сюзан.
Софи я погледна с уважение.
— За това не бях се сетила. Да, права си, така няма да й остави синини по врата. А и Джулия не беше много едра, така че не би било трудно да бъде притисната. Единственият проблем при тази хипотеза е, че никой не убива по този начин в състояние на афект. Можеш ли да си ги представиш как се карат и той изведнъж я сграбчва и взима възглавница? Не изглежда много вероятно, нали? По-скоро би я хванал за шията или би ударил главата й в стената — би направил нещо драматично и жестоко. Няма да се замисли дали ще остави синини. Ако го погледнем така, излиза, че би я задушил с възглавница през нощта, докато тя спи. Което ни води до същото заключение.
— И то е? — не успя да разбере Ашли.
Софи огледа останалите.
— Който и да го е извършил, го е планирал.
Всички мълчаха, замислени над тази възможност.
Софи продължи:
— Откъде е въжето? А столът как се е появил там? Защо убиецът ще я окачва отвън? И защо ще я убива изобщо? Ако случаят стигне до съда, делото ще се гледа на базата на косвени доказателства. Детектив Акерман го знае. Затова ни разпитва — и ще продължи да ни разпитва.
— Ами веществените доказателства? — попита Присила. — Като косми, влакна и всичките тези неща, които намират криминалистите на местопрестъплението?
— Пак ще има нужда от подкрепящи улики. При много процеси с налични веществени доказателства съдебните заседатели не са убедени във вината. Но ти си права. След като се получат заключенията от аутопсията и криминалната лаборатория, ще стане още по-интересно.
В този миг се обади Стюърт.
— Момичета, цяла нощ ли ще седите там и ще си клюкарствате?
Мъжете очевидно вече скучаеха.
Така че дамите станаха неохотно и отидоха при съпрузите си.
След около десет минути, когато всички се бяха събрали накуп и обсъждаха смъртта на Джулия, Присила усети докосване по лакътя. Обърна се и видя Дийн да минава зад нея. Отначало си помисли, че е я бутнал без да иска, но той я погледна и тя разбра, че нямаше нищо случайно тук. Пак се извърна към групата и през следващите няколко минути се правеше, че слуша, но всъщност не чуваше и дума. Изчакваше да мине достатъчно време, за да може да последва Дийн. Беше сигурна, че й е дал сигнал с лекото докосване.