Когато повече не можеше да се стърпи, промърмори:
— Ще отида да видя какво прави Даниел, защо се бави с предястията. — Макар че изрично я бе инструктирала да я изчака, преди да поднесе храната. Партито винаги ставаше по-хубаво, когато гостите се напиеха, а те се напиваха, когато яденето не им се сервираше веднага.
Отиде първо до кухнята и каза на Даниел да започне да пренася предястията. След това вместо да се върне в гостната, се измъкна в коридора. Беше тъмно, но не искаше да светва лампата. Заопипва стените, за да се придвижи напред, и точно когато минаваше покрай кабинета на Гордън, към нея се протегна едра ръка и Дийн я издърпа вътре. Извъртя я и я прилепи към стената, притисна се в нея и устните му намериха нейните.
Когато най-накрая се отдръпна, я погледна съсредоточено отгоре.
— Чаках много дълго този миг — каза.
— И защо чака толкова дълго? — попита тя.
— Добър въпрос — отвърна той, наведе се и притисна нежно устните си до шията й.
— Дори не бях сигурна, че ме харесваш — прошепна Присила.
— Според мен е малко по-сериозно от харесване — промърмори той и се примъкна по-надолу, за да я целуне в основата на шията. Отмести яката на ризата й и я целуна още по-надолу. — Побъркваш ме.
— В добрия смисъл ли?
— А ти как мислиш? — попита Дийн и прокара пръсти надолу по шията й, по едната й гърда и отстрани. Когато стигна до талията й, пръстите му се мушнаха под колана на панталоните и напипаха голата й кожа. Дъхът й секна, когато я погали по корема.
Всичко се случваше прекалено бързо. Присила усети, че губи контрол, и емоциите й я уплашиха. Трябваше да каже нещо. Каквото и да е. Затова произнесе първото, което й хрумна.
— Ами Софи?
— Какво за нея? — попита той и пъхна ръката си още по-дълбоко.
— Ако разбере?
— Не се тревожи за Софи — промърмори Дийн, гласът му беше дрезгав и убедителен. Започна да разкопчава панталоните й. — Тя няма никаква представа. Дори сега да влезе и да ни завари, вероятно ще се извини и ще излезе. Мога да правя каквото си поискам. Не би казала нищо. — И той свали ципа й.
— Значи не я обичаш?
— А ти как мислиш? — прошепна Дийн и мушна ръката си вътре.
След това Присила вече не бе в състояние да говори.
31.
Детективите
Акерман и Питърс се явиха в моргата рано на следващата сутрин, за да присъстват на аутопсията. Бяха там в осем и половина в зелени хирургически дрехи и маски. Тялото, все още обвито в бял найлон, бе извадено от хладилната камера.
Всеки път, когато Акерман присъстваше на аутопсия, залата му напомняше на мъжка баня заради плочките и сифоните на пода. Но в никоя мъжка баня нямаше огромна маса от неръждаема стомана. И по нея, като по пода, имаше дупки и второ ниво с контейнер.
Акерман се ужасяваше от аутопсиите, но винаги присъстваше на тях, защото работата му го изискваше. Някои хора не разбираха как може да е толкова хладнокръвен на местопрестъплението, а да му призлява в моргата. Но на местопрестъплението насилието, ужасът и трагедията си изглеждаха на мястото. В моргата всичко беше чисто и стерилизирано, ала зловещо и подмолно. Все едно да си купиш бут, увит в стиропор и найлон, и да се правиш, че никога не е принадлежал на жива крава.
Клиничната страна на насилието беше нищо, повече го притесняваше начинът, по който хората наблюдаваха какво се случва. Понякога около масата се събираха повече от десет души — полицаи, работили по местопрестъплението, служители на прокуратурата, полицейски фотографи, дори и студенти по медицина. Най-често групичката наблюдатели се състоеше от мъже, те налагаха мачовска атмосфера, с която сякаш искаха да покажат, че мрачната картина пред тях изобщо не ги докосва. Шегуваха се и се смееха, уговаряха се къде ще ядат след това — обикновено избираха италиански ресторант, където поднасяха огромни порции спагети и кюфтета. Ако някои новобранец случайно не успяваше да задържи храната, след това го подиграваха седмици наред в участъка. Акерман знаеше, че това е един от начините за справяне с жестоката истина, че е убит човек и сега тялото му се разфасова на масата пред тях, но въпреки това не му беше приятно. Винаги когато имаше възможност, се опитваше да ограничи броя на присъстващите на аутопсията. Този път бе успял и в залата имаше само четирима: Акерман, Питърс, патоанатомът и неговият асистент. Оскъдното присъствие може би се дължеше и на ранния час.