— Просто си позволи известна липса на такт — изрече успокоително, спомняйки си разговора.
— Груба беше — настоя Присила. — Мисля, че знам защо се държа така. Разстроена е, защото погрознява. Не си ли забелязала, че е напълняла? Съчувствам й напълно. Бог ми е свидетел колко ужасно се чувствах, когато бях качила килограми преди няколко години, освестих се чак когато ги свалих, но със сигурност не съм си го изкарвала на околните. Трябва да й се даде да разбере, че не може да се държи така, а ако си мисли, че няма да я изгоня от клуба само защото останахме четири, дълбоко се лъже.
— Не позволявай да ти влияе чак толкова — посъветва я Сюзан.
— О, няма. А и не това ме тревожи. Радвам се, че дойде. Имах нужда да поговоря с някого.
— За Джулия ли? Искам да кажа — за това, че я намери, и всичко останало? — попита изпълнена със съчувствие Сюзан.
— Какво? О, не за това. Искам да кажа, че е ужасно. Но ти говоря за нещо по-лошо.
— Какво по-лошо от това да намериш приятелката си обесена на дърво?
— Мисля, че съм влюбена.
Сюзан млъкна за известно време, после каза тихо:
— Права си. Това е по-лошо.
Присила изчака, но приятелката й не продължи.
— Това ли е всичко, което ще кажеш? — попита.
— Става въпрос за… Дийн, нали? — осмели се Сюзан.
— Разбира се, че за Дийн.
— Софи знае ли?
— Ти да не мислиш, че ще тръгна да го обсъждам с нея?
— Не, нямах това предвид. Просто… Софи забелязва какво се случва. Като с клона. Затова си помислих, че може и да знае, да е усетила нещо.
— А снощи изглеждаше ли ти като да е „усетила“ нещо? — полита саркастично Присила.
— Не — призна Сюзан.
— Тя не е истински детектив все пак. Забелязва разни неща, но нищо повече. Ти я изкара екстрасенс. Понякога хората са много прозорливи за едни неща и невероятно глупави за други. Но защо изобщо говорим за Софи? И Гордън винаги така прави. Като се опитам да обсъдя с него някой свой проблем, винаги сменя темата. Представяш ли си как се чувствам?
И също като Гордън Сюзан веднага се извини.
— Извинявай.
— Ще ме изслушаш ли или не?
— Разбира се — съгласи се Сюзан автоматично. Но истината бе, че последното нещо, което й се правеше в този ден, бе да слуша за любовните трепети на Присила. Това я улучваше право в сърцето и събуждаше мъчителни фантазии — представяше си Хари в някой романтичен ресторант в Ню Йорк, в тъмно усамотено сепаре с някоя млада и красива жена, как двамата се смеят и се държат за ръце, и очевидно са много влюбени.
— Много е откачено, но ми се струва, че го познавам от цяла вечност. А и химията между нас…
— Спа ли вече с него?
— Разбира се, че не. Бяхме само за малко насаме. Но беше по-интимно и лично от секс.
Сюзан си помисли, че Присила никога не е правила наистина добър секс, но запази тази мисъл за себе си.
— Не мога да спра да мисля за него — продължи Присила. — Преди си казвах, че просто се забавляваме добре заедно. Нали разбираш, нещо по-различно от обичайната скука. Малко почивка от Гордън. Малко вълнение, малко романтика. Но сега… Сюзан — тя направи пауза и пое дълбоко дъх. — Бих напуснала Гордън, за да съм с него. Тоест искам да го напусна.
Сюзан понечи да каже нещо, но приятелката й я прекъсна.
— Повярвай ми, знам какво ще ми кажеш. Но само ме изслушай. Гордън е прекрасен човек. Знам го. Няма по-добър от него. Но ние повече не сме един за друг. Може би никога не сме били. Той ми е по-скоро най-добър приятел, отколкото съпруг. Искам нещо повече.
Когато млъкна, за да си поеме дъх, Сюзан се възползва да вметне:
— Но ти едва познаваш Дийн. С Гордън сте заедно от петнайсет години, а Дийн си го виждала… колко пъти? Как можеш изобщо да ги сравняваш?
Присила поклати раздразнено глава.
— Точно това имам предвид. От цяла вечност съм с Гордън, а с Дийн току-що сме се запознали и въпреки това го чувствам по-близък. Сякаш ме познава много по-добре от Гордън.
Докато слушаше как Присила обяснява за връзката, която чувстваше с Дийн — и особено как го сравнява със съпруга си, с когото са повече от десетилетие, и то в ущърб на мъжа си, Сюзан усети как нещо в нея се надига. Отначало не можа да разпознае какво точно, отдавна не й се бе случвало. Беше гняв. И когато Присила най-накрая млъкна, тя не успя да се въздържи.
— Понякога си толкова глупава, Присила — избухна. — Не мога да повярвам, че дори ти минава през ума да напуснеш Гордън. След всичко, което сте преживели заедно. А и мисълта, че си по-близка с Дийн, че той знае за теб повече от Гордън — нали знаеш как винаги казваш на другите хора, че са смешни? Това е повече от смешно.