— Защото бях гневен.
— Изхвърли ли ги?
— Още не.
Рут въздъхна с облекчение.
— Слава богу! Извади ги и ги окачи обратно до една. Искам да сгънеш и цялото й бельо — и настоявам да го направиш със собствените си ръце. Не го възлагай на прислужницата, защото тя може да свидетелства, че си натъпкал всички дрехи в чували за боклук. Ти си умен. Трябва да започнеш да мислиш с главата си. Ние не само трябва да управляваме доказателствата. А да управляваме и мненията. Защото накрая всичко се свежда до тях. До мненията на дванайсет души.
— Значи съм обречен.
— Не е вярно. Можеш да бъдеш много чаровен, когато поискаш. А хората често решават да повярват в това, в което им се иска, независимо какви доказателства им се предоставят. Трябва само да вкараме малко жени сред съдебните заседатели. А сега останалите новини.
— Има ли още?
— Те не просто ще искат разрешение за обиск. А също така проби от кожата и косата ти. За да може, ако открият нещо по трупа, да има как да го идентифицират. — Погледна го в очите. — Може би е по-добре да откажем, за да не дадем възможност да потвърдят, че намерените косми и кръв са твои.
Настъпи дълго мълчание. Наруши го Рут, малко раздразнена.
— Питам те дали да се борим с тях по тази точка, Алекс?
— О, я стига, Рут. Единственото, което би могло да ми даде сигурност, че няма да намерят нищо по нея, е да я бях почистил с прахосмукачката след убийството. Разбира се, че ще намерят мои косми по нея. Тя ми беше съпруга. Живеехме в една къща. Да не би да твърдиш, че по сакото ти няма косми от съпруга ти? Или влакна от дрехите му, които са полепнали, като си го целунала за довиждане сутринта?
— Всъщност, сигурна съм, че няма, защото се изнесе от нас преди два месеца — каза Рут.
— О, съжалявам…
— Недей — махна с ръка тя. — Но разбрах какво имаш предвид. Значи ще се борим с тях.
— Това хич няма да направи добро впечатление — изтъкна Алекс. — А представи си колко хубаво би било, ако намереното по нея не е мое.
— А на кого?
Алекс я погледна с омерзение.
— На този, който я е убил. Трябва поне да допуснеш този факт. Не помниш ли? Казах ти, че си имаше любовник.
— Да. Спомням си, че ми каза това. Но ако трябва да сме честни, Алекс, ти нямаш доказателства. Въпреки че нае частен детектив, той нищо не откри. Възможно ли е жена ти да е имала любовник, а детективът да не намери никакво потвърждение за връзката й?
— Това само показва колко хитра е била жена ми. Нима фактът, че съм наел детектив, не показва колко е било сериозно?
— Не. Показва само, че си ревнив параноик. Или поне така ще го изтълкува обвинението, а без доказателства и съдебните заседатели ще го погледнат по същия начин. Това всъщност е оръжие срещу нас, защото ти осигурява мотив. Затова гледай да откриеш този мистериозен мъж.
— И как очакваш да го направя?
— Ами поразгледай. Прерови й нещата.
— И преди съм й ровил в нещата.
— Този път прерови всичко. Може да си пропуснал нещо. Може накрая да е станала непредпазлива.
— Мислех си дали да не поговоря с приятелките й. Може би те знаят нещо.
— Би било малко неудобно, не мислиш ли?
— Те не знаят, че полицията го смята за убийство. За тях съм само един опечален вдовец.
— Но нали детективите са ходили да ги разпитват?
— Вероятно не са им казали нищо, щом се опитват да крият същността на разследването.
— Може да са им намекнали достатъчно, та да ги направят подозрителни. Нека те питам нещо. Пълен ли е хладилникът ти с храна, донесена от съседите? Имаш ли купища съобщения на телефонния си секретар?
— Всъщност не — отвърна Алекс.
— Значи подозират нещо.
— По дяволите. Вероятно си права.
— При това положение нали сам разбираш, че ще е малко неудобно да ги разпитваш за жена си?
— А не мислиш ли, че ще е още по-неудобно, ако получа двайсет и пет години за убийство?
— Добър аргумент. Постъпи както сметнеш за добре. Но да се върнем на проблема с пробите — какво искаш да направим? Да се опитам ли да спечеля време? Това може да се окаже важен момент в делото, така че не мога да реша вместо теб.
Алекс се замисли.
— Ако им се противопоставим и загубим, а после пробите съвпаднат, ще изглежда много зле. Но ако доброволно дам проби и те съвпаднат, можем винаги да го обясним с факта, че сме били съпрузи. А пък ако не съвпаднат, тогава ще имаме голямо предимство, нали?