— Точно така.
— Добре. Аз съм хазартен тип. Да го направим.
— Сигурен ли си?
— Не си много уверена май — подхвърли Алекс.
— Опитът ме е научил на песимизъм.
— Значи опитът ти казва, че аз съм го извършил?
Тя го погледна.
— Нека ти дам още един съвет, до който съм стигнала от опита си като адвокат. Не задавай въпрос, когато не искаш да чуеш отговора.
34.
Алекс
Цял следобед Алекс връщаше дрехите на Джулия по закачалките. Рут го бе инструктирала да подреди всичко по възможно най-естествения начин. Тогава той бе отбелязал, че ако наистина трябва всичко да изглежда естествено, най-добре да изсипе чувалите на пода на гардеробната, защото това е естественото състояние на нещата, преди да дойде прислужницата.
— Казах да изглежда естествено — поправи го Рут. — А не да е естествено. Това не е едно и също нещо.
Затова сега Алекс прилежно окачваше и сгъваше принадлежностите на жена си. Докато го правеше, се натъкна на десетки дрехи с етикети, които очевидно не бяха обличани. Други не бяха прани и той усети парфюма й по тях. Мирисът е много силен емоционален провокатор и възбуди чувствата му: изпита силен прилив на обърканост и гняв.
Докато подреждаше, направи още нещо, за което трябваше да се сети още като пълнеше чувалите за боклук: пребърка джобовете. Намери най-различни боклуци: визитка на ресторант в града, касова бележка от „Барнис“, още една от „Ла Перла“, няколко монети по двайсет цента, две червила (и двете агресивно яркочервени), диамантена обеца. Провери и джобовете на палтото й, чекмеджетата за бижута, разлисти страниците на трите книги на нощното шкафче — всичките криминални романи за литературния клуб. Изтръска ги, но нищо не изпадна измежду страниците им.
Джулия не се занимаваше с книжа и нямаше архив. Алекс се оправяше със сметките, данъците и важните документи, като паспорти и актове за раждане. Тя притежаваше само купища броеве на списанията „Вог“, „Харпърс“ и „W“. Нямаше дневник. В къщата имаше само един компютър и полицията го бе конфискувала. Но той знаеше, че и в него няма нищо интересно. Беше наел компютърен специалист да проследи какво е правила Джулия в мрежата и дали има електронна поща. Но сигурно и тя се бе консултирала със специалист, защото машината у дома не бе запазила данни кои сайтове е посещавала редовно. Експертът му каза, че може да си е купила мемори стик. Обясни му, че ако това устройство се включи посредством юесби в компютъра, на него вместо на хард диска се записват посетените сайтове и свалените файлове. Мемори стикът беше малък колкото кутрето на ръката и Алекс напразно го търсеше из къщата.
Знаеше, че е време за следващата стъпка от атаката. Беше прекалено късно да я предприеме днес, но реши рано сутринта на другия ден да посети приятелките на жена си. И знаеше откъде да започне.
35.
Софи и Присила
На следващата сутрин Софи се озова във всекидневната на Присила, която бе започнала да нарича — макар и само наум — санаториума. Яркото бяло й напомняше за облицованите стаи от филмите, в които поставяха полуделите герои с усмирителни ризи.
Присила й се бе обадила предната вечер и я бе поканила на кафе. Софи седеше във всекидневната й от четвърт час, който й се струваше като цял, а Присила не спираше с тирадата си.
— Не разбирам. Кълна се, че всички са полудели. Не мислиш ли, че Ашли беше груба онази вечер? — попита тя, и то не за първи път.
— Май наистина ми се стори, че се опитва да те провокира — съгласи се автоматично Софи.
— Нали? И аз така си помислих. Можеш ли да повярваш — Сюзан казва, че не е забелязала нищо.
— Сюзан ми изглеждаше малко разсеяна — опита се да я защити Софи.
— Още не съм ти казала какво се е случило с нея — отвърна Присила.
— Нещо се е случило със Сюзан? — Софи се опита да добави нотка на изненада в гласа си, но очакваше нещо такова. Когато Присила й се обади, тя заключи, че има някаква причина да вика нея, а не близката си приятелка. Почувства се уморена само като си представи как трябва да изиграе ролята на Сюзан. Знаеше, че няма да й се удаде много добре, и се боеше, че може да загуби търпение, да не се въздържи и да каже на Присила да не я мисли за идиотка.
— Боже, да. Нещо се е случило с нея. Дойде вчера у нас, говорехме си за разни работи. За връзки, отношения, обичайните неща. И изведнъж тя ми се нахвърли. Като гръм от ясно небе беше.