— Нахвърли ти се?
— Каза ми, че съм глупава, егоистична и смешна.
— Така ли? Никак не е в нейния стил.
— Знам. Не можах да повярвам. Мислиш си, че познаваш някого, а…
— Разбирам те — съгласи се Софи.
— … а той изведнъж прави нещо такова и осъзнаваш, че никога не си го познавал.
— Така си е.
В този миг на вратата се позвъни.
— Обзалагам се, че е тя — каза Присила. — Знаех си, че ще дойде да се извини.
От мястото, на което седяха във всекидневната, се виждаше входът. Пак се позвъни и Даниел излезе и коридора.
— Да отворя ли?
— Не, аз ще отворя. Благодаря ти, Даниел.
Присила стана, отиде до входа и отвори. Но не Сюзан стоеше на прага й. Беше Алекс Стоу.
36.
Алекс в дома на Присила
— Какво правиш тук? — попита Присила.
Абсолютно същото бе попитал и Алекс, когато видя Акерман на собствения си праг, и бе наясно, че това изречение не показваше приятна изненада. Но и не очакваше да бъде приет с отворени обятия. Всъщност, когато си бе мислил за това преди, се чудеше дали първо да се обади, или направо да отиде. Накрая реши, че ще има по-добри шансове, ако позвъни на вратата. Смяташе, че така ще е по-трудно да бъде отпратен, много по-лесно беше да се измисли извинение по телефона. В общи линии стратегията му се оказа добра. Но и Присила си я биваше.
— Чудех се дали няма да искаш да поговорим — каза Алекс.
— Трябва да си луд, щом мислиш, че ще те пусна в дома си — отвърна му Присила.
Алекс се опита да й отговори колкото се може по-спокойно.
— Преди си ме пускала — отбеляза той.
— Да, но това беше преди да убиеш жена си.
Ето какво било. Точно както Рут бе предвидила. Те знаеха. Но си струваше да опита, затова попита:
— Акерман ли ти каза това? Защото не бива да вярваш на нищо, което той говори за мен. Предубеден е по случая още преди да е научил и един факт.
На Присила обаче тези не й минаваха. Но дори това да не му бе станало ясно от изражението на лицето й, вече нямаше никакво съмнение, след като си отвори устата.
— Нямам нужда никой да ми казва каквото и да било. Видях те. Не помниш ли? Аз почуках първа на вратата ти. И по-хладнокръвно държание не съм виждала през целия си живот.
— Не съм го извършил аз. Това е самата истина. И дойдох при теб, защото имам нужда от помощта ти, за да го докажа.
— Ако си опрял до моята помощ, тогава бъди сигурен, че ще прекараш остатъка от живота си в стая, по-малка от гардеробната ми.
Тя затръшна вратата в лицето му. След това се завъртя на пети и се върна с бойна стъпка във всекидневната.
— Толкова се радвам, че си тук, защото ако ти бях разказала как се е опитал да влезе у дома, сигурно нямаше да ми повярваш — каза тя на Софи. — И аз самата не мога да повярвам. Ама че нахалник!
— Предполагам, че човек, убил съпругата си, не би се посвенил да направи нещо такова — отбеляза Софи.
— Сигурно си права, но все пак… — Присила беше толкова превъзбудена, че не искаше да седне, а крачеше из стаята и говореше. — Сигурно е луд, щом си мисли, че ще говоря с него — да не говорим пък да му помагам.
— Всъщност ми се ще да го беше поканила — вметна Софи.
— Моля? — И Присила се приближи към нея. — И какво да го правя, като го поканя? Да му сервирам кафе и да го предразположа да ми разкаже как е убил жена си?
— Ами да. Имам предвид, че съм съгласна за кафето. Нямаше да ти разкаже как е убил жена си. А как не го е направил.
— Щеше да ме засипе с лъжи.
— Вероятно — съгласи се Софи.
— И ти си мислиш, че трябваше да го пусна тук, да му поднеса кафе, да му кимам и да му се усмихвам?
— Ами да.
Присила разпери ръце.
— Вече съм сигурна — всички са полудели.
— Може да ти изглежда откачено. Но е доста разумно даже.
— И ще ми кажеш ли защо?
— Ако ме изслушаш.
— Моля, давай — каза Присила и скръсти ръце.
— Значи мислиш, че той го е извършил, и искаш да помогнеш на детективите да го докажат, нали така?
— Искам да направя всичко, което е по силите ми.
— Тогава трябваше да го поканиш — заключи Софи. — Да го увериш, че му вярваш и че искаш да му помогнеш. И да го оставиш да говори. Колкото повече говори, толкова по-добре. Кой знае, може би щеше да го объркаш и дори да го хванеш в явна лъжа — особено ако го накараш да ти се довери и да се отпусне. Щеше да ти разкаже неща, които не би споделил с детективите. Съмнявам се, че изобщо е говорил с тях.