38.
Алекс в дома на Ашли
Ашли отвори почти веднага, след като Алекс позвъни. Толкова бързо отвори, че се оказа неподготвена, а той не знаеше какво да й каже. Затова просто произнесе:
— Здравей, Ашли.
— Здравей, Алекс — отвърна тя.
— Чудех се дали искаш да поговорим.
— Разбира се. — Тя отвори вратата по-широко и отстъпи, за да го пусне вътре. След това го поведе през къщата към зимната градина в дъното, където бе посрещнала и детективите. Пред последните два дни листата бяха окапали и сега по земята имаше килим в червено и златисто, а клоните на дърветата се очертаваха на фона на небето. Вече миришеше на зима.
— Благодаря, че ме прие — каза Алекс.
— Мислеше си, че няма ли?
— Присила ми тресна вратата в лицето, а Сюзан не си беше вкъщи и не ми отвори.
— Защо всички винаги идват при мен последна? — попита Ашли. — И не ми казвай, че ни караш по азбучен ред.
— Моля?
— Това ми обясниха детективите. Преди мен бяха ходили при Присила и Сюзан.
— Значи всички очевидно правим една и съща грешка.
— Да, за теб е сигурно.
Настъпи мълчание, в което Алекс обмисляше как да подхване темата за съпругата си, но Ашли го направи вместо него.
— Предполагам, че искаш да поговорим за Джулия, нали? Вероятно смяташ да ми кажеш, че си невинен.
— Права си — призна си Алекс.
— Е, трябва да те предупредя, че си губиш времето. Знам, че ти си я убил.
— Тогава защо ме пусна в къщата си?
— Исках да ти дам да разбереш, че знам — каза Ашли. — И да ти кажа, че няма да се измъкнеш. Детектив Акерман ще се погрижи за това и ние ще му помогнем.
— Ние?
— Литературният клуб. Подготвени сме. Не помниш ли? Ти самият каза, че никога не се знае кога може да ни се наложи да разгадаваме някое убийство.
— Никога не съм казвал подобно нещо — протестира Алекс.
— На вечерята, която дадохте със… съпругата ти. Мъжът на Сюзан говореше, че трябва да четем нещо по-практично, като биографии например. А ти каза…
— Спомням си — прекъсна я Алекс. Поклати глава и се засмя.
— И ти се струва смешно?
— Да, това в днешно време минава за смешно — кимна Алекс. — Значи ти, Сюзан и Присила ще разгадавате криминален случай, така ли?
— С известна помощ.
— От Акерман — вметна горчиво Алекс.
— Нямах предвид него, всъщност.
— Тогава кого?
— Софи. Тя първа разбра, че не става въпрос за самоубийство. Знаеше го още преди полицията.
Алекс вдигна вежди.
— Значи най-добре да отида да поговоря със Софи.
39.
Алекс в дома на Софи
Софи току-що се бе върнала от Присила, вадеше чиниите от миялната машина в кухнята и се опитваше да измисли какво да каже на Алекс Стоу, когато отиде у тях. Изведнъж на вратата се позвъни.
За разлика от Присила, Сюзан и Ашли, Софи знаеше кой я търси.
Замръзна за миг. След това затвори миялната машина, обърна се и тръгна по коридора към пътната врата. И я отвори.
Бяха се виждали на вечери, но никога не бяха водили истински разговор, предполагаше се, че се познават, а всъщност не бе така. Настъпи кратко неловко мълчание.
— Надявам се да не преча — каза Алекс.
— Никак даже — отвърна тя. — Искаш ли да влезеш?
— Би било страхотно.
Софи усети инстинктивно, че не може да го покани в стаята със строгите антики, кухнята й се струваше прекалено интимно пространство, затова го поведе към помещението, което би трябвало да е кабинетът й. Там държеше компютъра си, на който смяташе да напише своята книга. Но дните на лятото се изнизаха, а тя бе успяла да натрака само едно изречение, затова наричаше кабинета си „стаята за неписане“. Освен бюрото до прозореца, вътре имаше още диван и кресло, на което бе прекарала по-голямата част от времето, подгънала крака под себе си, с чаша кафе на малката масичка и разтворена в скута книга.
Софи седна на креслото, а Алекс — на дивана.
Сведе поглед. Забеляза, че ръцете й в скута са сплетени една в друга прекалено силно. Отпусна ги.
Когато вдигна очи, видя, че Алекс я оглежда проучвателно. След това внезапно се усмихна. Изглеждаше напълно различен, когато се усмихваше.
Тя също му се усмихна, но не знаеше какво да каже. Той заговори пръв.
— Исках да ти благодаря за помощта онази сутрин. Беше много… спокойна.
— Не се чувствах спокойна — призна си тя. Понякога в трудни ситуации наистина се чувстваше спокойна, но тази не беше от тях.