— Имаш котка — възкликна Алекс.
— Казва се Агата.
— Кръстила си я на любимата си писателка, предполагам. Красива е. Може ли? — попита той и се наведе да вземе Агата, докато тя минаваше покрай него.
Софи се канеше да го предупреди да не го прави, Агата не позволяваше на друг, освен нея да я взима. Но преди да каже каквото и да било, Алекс вече бе вдигнал котката, гушна я и започна да я гали зад ушите.
Агата не протестира. Само присви очи от удоволствие.
— Не позволява на никого да прави това — отбеляза Софи.
— Така ли?
Агата замърка.
— Кажи ми с какво мога да ти помогна — попита Софи.
— Наистина ли искаш да знаеш? — попита обнадежден Алекс.
Софи кимна.
— Добре, ще ти кажа.
40.
Софи и Дийн
— Джулия Стоу е имала любовник — оповести Софи на вечеря същия ден.
Дийн спря да дъвче и се взря в нея.
— Откъде знаеш? — попита той с пълна уста.
— Днес говорих с Алекс Стоу и той ми каза.
Дийн преглътна.
— Какво си направила?
— Да не си ядосан? — попита тя внимателно.
Софи не можеше да прецени какво ще последва.
Дийн беше на границата. Или щеше да започне да вика, или щеше да се овладее и да се пошегува. Усещаше вътрешната му борба.
Дийн не отговори веднага. Отпи от виното. Остави чашата и заговори бавно.
— Е, не бих казал, че съм доволен. Знам, че обичаш криминалните истории, но не мислиш ли, че е малко откачено? Не ми се вярва да си отишла сама и да си го въртяла на шиш с въпроси за жена му.
Софи се отпусна. Стана й ясно, че няма да се скарат.
— Не съм. Той дойде тук — отвърна тя.
Това накара Дийн да застине.
— Не съм сигурен дали не е по-лошо — каза той след дълго мълчание.
— Ходил е у всички. Опитал с Присила, Сюзан и Ашли, преди да дойде у нас.
— И?
— Никоя от тях не пожелала да разговаря с него.
— На мен ми се струва, че са постъпили разумно. Но виждам, че ти не си последвала примера им.
— И как да получа информация за убийството, ако не говоря с него?
— Никак не одобрявам, че си разговаряла с убиец.
— Значи признаваш, че съм права и че Джулия е била убита?
— Днес ми се обадиха от полицията — каза заядливо Дийн. — И когато ги попитах, не потвърдиха, но и не отрекоха. Така че има вероятност да си права. И не искам повече да говориш с убийци.
— Ами ако не е той?
— О, стига, Софи. Не може да си толкова наивна. Разбира се, че е той. Кой друг да бъде? Някой луд, който случайно е минал и е решил да убие жена му, а после е направил всичко да изглежда като самоубийство? Не ме разсмивай.
— Но той не твърди подобно нещо. Не казва, че е някой случаен човек. Смята, че жена му е имала любовник.
— Той… Сигурно се шегуваш — удиви се Дийн.
— Женените си хващат любовници — отбеляза Софи. — Колко от колегите ти изневеряват на съпругите си?
— Не знам. Да не мислиш, че влизат в кабинета ми и казват: „Хей, снощи спах със стриптийзьорка!“ или „Току-що изчуках секретарката в тоалетната“.
— Да, така си мисля.
— Според теб всичките ми колеги са някакви примати, които се хвалят навсякъде със сексуалните си подвизи.
— А не го ли правят?
— Не, не го правят. Хората не си разказват тайните наляво и надясно.
— Сега пък ти си наивен — изтъкна Софи.
— Знам само, че с мен не споделят тайни. Какво друго ти каза Алекс, освен че жена му е имала любовник? Спомена ли кой е той?
— Не, защото не знае — отвърна Софи. — И там е проблемът. Сигурен е, че точно той е убил жена му, и се опитва да разбере кой е.
— И как смята да го направи? Да не би да се надява, че си толкова проницателна, та ще откриеш с кой мъж е спяла жена му?
Софи сведе поглед и се усмихна. Но Дийн познаваше реакциите на съпругата си и попита:
— Какво има?
Тя се опита да си придаде невинен вид.
— Нищо.
— Познавам те. За какво си мислиш? — настоя той. — И не ми отговаряй пак, че е нищо.
— Ако искаш да знаеш, току-що си мислех, че от теб няма да излезе добър детектив — каза му тя.
— Нима? И защо?
— Защото вече правиш предположения.
— Какви предположения съм направил? Казах, че не вярвам да успееш да разбереш.
— Не, каза, че не мога да отгатна с кой мъж е спяла жена му.