— И?
— Ами автоматично приемаш, че е бил мъж. Ами ако е спяла с жена?
Дийн не успя да се въздържи и се разсмя.
— Нямаш равна! — възхити се той, както винаги, когато успееше да го изненада.
Тя се усмихна широко.
— Значи е искал да откриеш с кого спи жена му? Така по-добре ли е? Не споменавам полове.
— Много по-добре — съгласи се тя. — И не, не е точно това. Всъщност се надяваше, че Джулия може да е споделила с някоя от приятелките си.
— Но ти не беше много близка с нея — изтъкна Дийн.
— Наистина не бях. Затова е отишъл първо при Присила, Сюзан и Ашли. Макар че и за тях не съм останала с впечатлението да са били близки с Джулия. Но ще ги попитам дали не им е доверила нещо.
— И дали не са й били любовници — пошегува се Дийн.
— Не вярвам да си признаят, ако е било така — каза съвсем сериозно Софи.
Дийн я погледна по-внимателно.
— Май наистина смяташ да му помогнеш?
— Просто искам да разбера какво се е случило. Ако Джулия наистина е имала извънбрачна връзка, искам да знам с кого.
— Великият детектив Софи Райт върви по следите на неизвестния любовник и ще докаже, че той е истинският убиец — произнесе саркастично Дийн.
— Не е задължително. Просто разсъждавам над уликите. Те не са предубедени.
— Уликите се контролират от хора — възрази Дийн, — а хората са предубедени.
— Какво искаш да кажеш?
— Че се опитва да те използва.
— Аз също го използвам.
— Кога пък ти си използвала някой човек? — присмя й се Дийн.
— Случвало се е — протестира Софи.
— Кога? Дай ми един пример.
Софи помълча, после каза:
— Е, никога не е късно да се науча.
— Видя ли какво имам предвид? Не ги умееш тези работи. А той е специалист. Не си му в категорията.
41.
Сюзан и Хари
Хари все още не се бе прибрал и Сюзан не можеше да се свърже с него. Не вдигаше мобилния си телефон. Според секретарката му щял да отсъства няколко дни.
Тя започваше да си мисли, че му се е случило нещо лошо. Ами ако е отвлечен? Или дори по-лошо? Трябваше да предприеме нещо. Реши да се обади в полицията и да го обяви за изчезнал. Но тогава се запита на кой телефон трябва да позвъни? Не беше 911. Дали да не потърси номера на местния участък? След това си спомни за визитката, която и остави Акерман. Взе я и тъкмо се канеше да набере номера, когато си представи какви въпроси би й задал детективът. Кога е изчезнал Хари? Кога за последен път тя е говорила с него?
И като си даде сметка какво ще му отговори, остави слушалката и покри устата си с длан. Ще трябва да каже на детектив Акерман, че съпругът й е изчезнал в деня, в който бе убита Джулия. Ами ако двете събития бяха свързани? Вероятно ще наведе полицията на тази мисъл.
Затова продължи да чака.
Чакаше вече от дни и той, естествено, се появи в мига, в който тя беше престанала да се надява. Беше девет и половина вечерта, Сюзан си бе в леглото. Обикновено не си лягаше толкова рано, но не знаеше какво друго да прави. Искаше денят да свърши, затова взе две приспивателни и се мушна между завивките, за да избяга в забравата. Беше изтощена, защото от доста време я мъчеше безсъние, но изтощението й бе от онзи вид, при който тялото се чувства като сгазено от валяк, а умът не престава трескаво да работи.
Включи телевизора и се разходи по каналите, но не можа да събере достатъчно концентрация и за един сериал. Тъкмо заради телевизора не чу колата, нито отварянето на гаражната врата, както и стъпките по стълбите. В един миг вдигна поглед и видя съпруга си на вратата на спалнята. Взираше се в нея и изглеждаше така, както никога не го бе виждала преди и никога повече не искаше да го види.
А тя беше с най-старата си пижама. Косата й бе още мокра от душа, който си бе взела с надеждата, че топлата вода ще я отпусне и ще й помогне да заспи. Току-що си бе сложила овлажняващ крем за сто долара, който обещаваше да направи кожата й сочна и гладка дори след четиридесет години, но който също така беше мазен и не попиваше веднага, така че лицето й лъщеше като намазано с олио. Разбира се, че Хари я бе виждал в този вид стотици пъти, но това беше преди да спре да я гледа с любов и да започне да изпитва съжаление към нея.
А което беше още по-зле, тя пък не бе виждала от години Хари да изглежда толкова добре. Беше в любимия й костюм, който го правеше да изглежда як, а не набит, с бяла риза и тъмносиня вратовръзка, в тон с очите му. Прошарената му коса сякаш беше току-що фризирана. И за неин ужас забеляза, че има тен.