През първия ден от изчезването му тя непрекъснато си мислеше какво ще му каже, когато се върне. Искаше да му даде да разбере, че той, който винаги се е гордял с почтеността си в бизнеса, не е показал нищо подобно в брака си. Да му припомни брачните обети и да го попита дали думата му още значи нещо. А също и да го попита как може да й причинява това. Поведението му беше като внимателно премерено мъчение, показваше пълна незаинтересованост към чувствата й. Искаше да му каже, че никога не е вярвала, че той може да постъпва така. И че тя самата никога не би си позволила подобно отношение към него.
Това беше първия ден. На втория се уплаши и започна да мисли, че е изтълкувала ситуацията погрешно. Може би е наранен. Може би е в беда. Може дори да е отвлечен. След като си даде сметка в кой миг е изчезнал, все повече започваше да вярва, че изчезването му има връзка със смъртта на Джулия. И оттогава не спираше да гради в ума си сложни сценарии, с които да обясни съвпадението. Реши, че може да е имал връзка с Джулия. Може би тя е заплашила, че ще й каже, и за да защити брака си, Хари я е убил. Или пък й е обещал да избягат, но не е успял да удържи на думата си и тогава Джулия се е разгневила и го е нападнала, а той я е убил при самозащита. Представяше си десетки различни сценарии, но всички те бяха версии на един и същ сюжет: Хари прави всичко възможно, за да защити нея и брака им.
Фантазиите й бяха кошмарни, но не беше сигурна дали предпочита пред тях обикновената, банална, но жестока истина: че Хари е заминал някъде с друга жена. Че е в някой луксозен морски курорт, където танцува, пие коктейли, пече се на слънце и прави любов. В мига, в който го видя, беше убедена, че точно това е станало.
— Имаш тен? — отбеляза тя делово, но с глас, пълен с отрова.
— Трябваше да замина за няколко дни. Имах нужда от време, за да помисля — каза Хари.
— И случайно да си бил сам? Или си заведе някоя да ти помогне да… помислиш?
— Няма да те лъжа. Не бях сам.
— Няма да ме лъжеш ли? А какво правеше през последните шест месеца? — попита тя.
— Ами това е едно от нещата, които се опитах да реша през тези няколко дни. Повече няма да те лъжа. Не е честно спрямо двама ни.
— Значи си решил. А придружителката помогна ли ти да решиш?
— Сарказмът ти няма да направи ситуацията по-лесна, Сюз — каза Хари.
— И защо ми е да я правя лесна? Да не мислиш, че ми е било лесно през последните дни — да не знам къде си, какво ти се е случило и въобще какво става?
— Секретарката ми не ти ли каза, че съм ти оставил съобщение и че ще ти се обадя след няколко дни?
— Не. Не ми каза. Уведоми ме само, че не си там. Това е единственото съобщение, което получих от нея.
— Съжалявам. Станало е недоразумение.
— Но защо оставяш съобщение на секретарката си? Защо не ми го каза сам? Не мислиш ли, че поне това ми дължиш?
— Сега съм тук — отвърна Хари. — Можех просто да накарам адвоката си да ти изпрати документите.
— Документите? — повтори Сюзан. — Какви документи?
— Стига, Сюз. Знаеш какви.
— За развод ли? — прошепна тя.
Хари кимна.
И точно когато най-много й трябваше, гневът й я предаде.
— Не биваше да става така — каза тя. — Хари, заедно сме почти от двайсет години. Това нищо ли не значи за теб? Не мислиш ли, че имаме какво да спасим?
— Повярвай ми, Сюз, това измъчва и мен. Измъчва ме от месеци. Но просто няма да стане. От известно време нещата между нас не вървят.
— А защо не си ми казал нищо?
— Защото дори не го осъзнавах. Искам да кажа, че го усещах, но не можех да го формулирам.
— Още не е късно — промълви тя умолително. — Можем да поговорим. Да ми кажеш защо си нещастен. Какво искаш да направя. Винаги единствената ми цел е била да те направя щастлив.
— Знам. Но… не съм щастлив.
— Тогава кажи ми какво да направя. Какво мога да сторя за теб? — И добави отчаяно: — Мога да се променя.
— Не можеш да станеш напълно различен човек — възрази Хари. — Ти си прекрасна такава, каквато си. Но аз просто не съм щастлив в брака си. Съжалявам.
— От думите ти съдя, че си намерил човека, който да те направи щастлив, така ли?
— Да — отвърна той простичко.
— И коя е тя?
— Трябва ли да говорим за това?
— Да не би да си мислеше, че ей така ще се появиш, ще заявиш: „Искам развод“, и аз ще кажа: „Добре“. И това ще е всичко? Така ли си представяше нещата?