— Просто не искам да те наранявам.
— Ако наистина не си искал да ме нараниш, нямаше да имаш любовница. Ако наистина не си искал да ме нараниш, нямаше да изчезнеш дни наред в… къде беше всъщност?
— Сюз, недей.
Но тя не спря.
— Ако не си искал да ме нараниш, нямаше да дойдеш по този начин да ми кажеш, че искаш развод и че вече си решил. Ти вече ме нарани. Мисля, че заслужавам да знам останалото.
Хари въздъхна.
— Права си. — Отиде до креслото в ъгъла, което бе с лице към спалнята, и седна в него. Изведнъж придоби много уморен вид. Цялата му енергия и жизненост, които струяха от него, когато се появи на вратата, се изпариха. — Права си. Питай ме каквото искаш и ще ти отговоря.
Сюзан пое дълбоко дъх.
— Има ли надежда за нас, Хари? Мога ли да направя нещо, за да те накарам да промениш решението си?
— Не, Сюз. Съжалявам.
Тя седна на леглото, беше като окаменяла. Зададе въпроса, сляпо надявайки се на друг отговор. Адвокатката на Алекс би казала на Сюзан същото, което каза и на клиента си: не задавай въпроси, на които не искаш да чуеш отговорите.
— Но защо? — Това беше последната й надежда.
Хари поклати глава.
— Не знам защо. Стават такива неща. Просто се отдалечихме.
— Аз не съм се отдалечила от теб. Обичам те — увери го Сюзан.
— Знам. Знам, че ме обичаш. Но може би имам нужда от нещо повече от любов.
— И какво е то?
— Взаимна любов. Не е достатъчно само единият да обича.
— Ти не ме ли обичаш? — Едвам събра дъх, за да произнесе тези думи.
— Виждаш ли? Казах ти, че не бива да говорим за това. Така само те наранявам. — И Хари понечи да стане.
— Не. Трябва да знам. Искам да чуя истината — спря го Сюзан. — Моля те.
Хари я погледна и бавно седна обратно в креслото.
— Обичаш ли я?
— Да.
— Коя е тя?
— Тя е… колега.
— Работите заедно?
— Не. Работи за компанията, която купихме. Или по-скоро — работеше. Взехме я, за да ни помогне със стратегията.
— Предала е собствената си компания? Що за човек е това?
— Виждаш ли, Сюз, това е част от проблема. Ти просто не разбираш света на бизнеса.
— Да не искаш да кажеш, че трябва да започна да разбирам света на бизнеса, за да потръгне бракът ни?
— Това е моят свят. В него живея от седем сутринта до седем вечерта. Дванайсет часа на ден. Превърнал се е в част от мен. И да, предполагам, че точно това се опитвам да кажа.
— Казваше, че предпочиташ да не работя. Че е важно да създам дом и уют.
— Така си мислех. Какво да кажа? Сбъркал съм.
— Сбъркал си. — Сюзан се изсмя, смехът й беше истеричен. — Казваш го сякаш не е кой знае какво. О, извинявай, сбърках. Осъзнаваш ли какво си направил? Осъзнаваш ли от какво съм се отказала заради теб?
— Наистина ли трябва да говорим за това? — попита уморено Хари.
— Да, трябва да говорим. Разбира се, че трябва. През целия си живот съм искала семейство. Искала съм деца. Повече от всичко на света. Ти каза, че не искаш и аз се отказах от тях заради теб. Отказах се от мечтата си заради теб. Ето колко много съм те обичала.
— Мисля, че и това е част от проблема. Не трябваше да се отказваш от нищо заради мен или заради който и да било друг. За мен се оказа непосилна тежест да се покажа достоен за тази жертва. Аз не я заслужавам. Не мога да ти отвърна със същото.
— Напротив, ти ми бе достатъчен.
— Не, не бях. Ако бъдеш честна пред себе си, ще признаеш, че ти така и не ми прости за това. Не ми прости, че те накарах да се откажеш от децата, които искаше. Трябваше да последваш мечтите си.
— И ми го казваш сега? Когато съм на четиридесет и е прекалено късно?
— Хората допускат грешки, Сюзан. Сбъркал съм, но дори и да не си го признаваш, и ти си сгрешила. — Хари се изправи. — Знам, че сега си гневна и наранена, но съм сигурен, че след време ще осъзнаеш, че съм прав. Така и двамата ще бъдем по-щастливи.
— По този начин се самозалъгваш, за да се чувстваш по-малко виновен. И знаеш ли какво? Това са пълни глупости.
— Знам само, че трябва да го направя. Имаме само един живот и аз не смятам да се отказвам от него от страх да не те нараня. Тогава и двамата ще сме нещастни. Надявах се, че ще получа благословията ти.
— Нима? Очаквал си да ти дам благословията си? Мислел си, че ще направя нещо подобно?