— Показва колко много те уважавам — изтъкна Хари.
— Всъщност не смятам, че някой някога ми е казвал нещо по-обидно. Сигурно ме мислиш за пълна идиотка. Идваш да ми кажеш, че ме напускаш заради друга жена. Че никога не съм те правила щастлив. Че съм сбъркала, като съм се отказала заради теб от това, което смятах за най-важно в живота. И очакваш да ти дам благословията си? — Сюзан отново почувства как гневът се надига в нея.
— Смятах те за грижовна и разумна жена, която иска само най-доброто за тези, които обича — опита се да й обясни Хари.
— Не, смятал си ме за идиотка, с която можеш да правиш каквото си искаш и която само ще каже: „Искам ти да си щастлив, щом това означава да ти дам развод, ще те разбера“. Може и да съм идиотка, но няма да кажа нищо подобно.
— Не мисля, че е чак толкова невъзможно.
— Вече не ми пука какво мислиш. Изнасяй се от къщата и от живота ми и върви по дяволите!
— Това не си ти — поклати глава Хари. — Това не си ти. Говориш така, защото си наранена. Разбирам, че си гневна. Но… няма да се държиш неразумно по време на развода, нали? Няма да го направиш труден само за да си отмъстиш? Ти не си такава. Не си от този тип хора.
— Не ти ли казах преди малко? — отвърна Сюзан. — Мога да се променя.
42.
Присила и Софи
В дните, когато ходеше на разходка със Сюзан, Присила обикновено правеше по няколко обиколки, преди да се отбие у приятелката си. Но тази сутрин отиде право у Софи и в мига, в който тя отвори, започна да я засипва с въпроси.
— Е, какво стана? Какво ти каза той? Разбра ли нещо?
Софи излезе и затвори вратата зад себе си.
— Беше… интересно.
— Какво значи това? — попита Присила, когато тръгнаха по улицата.
— Не знам откъде да започна — сви рамене Софи.
— От самото начало. Как отиде у тях? На него видя ли му се странно, че искаш да поговорите?
— Не се наложи да ходя до тях. Той дойде при мен.
— Така ли?
— Освен това е ходил и при Сюзан и Ашли.
— Те говорили ли са с него? — попита Присила.
— Сюзан дори не му е отворила вратата. Очевидно Ашли го е пуснала в дома си, но не го е изслушала. Поканила го е, за да му каже каквото има да му казва. Обяснила, че се опитваме да докажем, че той е убил жена си.
— О, страхотно. Сега вече е наясно какво планираме. Вече нищо няма да ни каже.
— Мисля, че успях да поправя нещата — успокои я Софи.
— Успя да го убедиш, че ще му помогнем ли?
— Мисля, че да — или поне, че аз не се опитвам да го обвиня. Както и да е, той е доста отчаян. Положението му хич не е розово в момента и спомена, че с детектива ги свързва някаква стара вендета.
— Детектив Акерман ли? Не мога да си представя, че би отмъщавал на някого.
— Разбирам те — подкрепи я Софи. — И на мен не ми прилича на такъв човек.
— Пита ли Алекс защо детектив Акерман му има зъб?
— Не искаше да ми каже.
— Май си го измисля — заяви Присила.
— Още не съм ти казала всичко. Всъщност, той бе дошъл да ми каже, че Джулия си е имала любовник, и се надяваше, че може да е споделила това с теб, Сюзан или Ашли.
— Джулия е имала любовник?
— Така казва той. Не ти ли е споменавала нещо?
— На мен? Боже, не!
— Мислиш ли, че е възможно?
— Възможно? Предполагам, че е възможно. — Присила се замисли за миг. — Да не би да твърди, че Джулия е убита от любовника си?
Софи кимна.
— И няма представа за кого става въпрос?
— Не. Точно затова има нужда от помощ. Нуждае се от нашата проницателност. От всичко, което може да сме забелязали. Някоя дреболия, за която тя се е изпуснала пред нас.
— На мен ми звучи като постановка. Вероятно са я измислили заедно с адвоката му, за да я представят пред съдебните заседатели и да създадат условия за… как се наричаше това? Разумно съмнение, нали? Измисленият любовник на Джулия е единственият начин Алекс да се измъкне. Не може да твърди, че някой непознат я е убил и е направил всичко да изглежда като самоубийство.
— Така е. Но той не е решил, че е имала любовник, след като е била убита. Мислел си го е и преди това — поясни Софи.
— Той твърди така.
— Не, наел е частен детектив да я следи.
— Наистина ли? И той открил ли е нещо?
— Нищо. Но ако любовникът й е живеел наоколо, частният детектив не би могъл да докаже каквото и да било. Можел е само да стои в колата си отпред. А когато се стъмни, няма как да види нищо от всичките тези дървета. Джулия е можела да се скрие, като просто се измъкне през задната врата. Или дори през прозореца. И затова е била убита отзад. Защото там се е срещала с любовника си.