— Оооо! — възкликна Присила. — Това е добро предположение. Но чакай малко — Алекс няма как да не е забелязвал, когато тя се измъква.
— Спели са в различни стаи — оповести Софи.
— Наистина ли?
— Не помниш ли, че когато намерихме Джулия и отидохме да кажем на Алекс, той ни осведоми, че тя още спи? А тя вече висеше от часове на дървото. Единственият начин той да мисли, че още спи, е ако имат отделни спални. Алекс ми го потвърди вчера.
— Такааа… — проточи Присила. — Не мога да повярвам, че не съм забелязала нещо толкова очевидно. Каза ли защо?
— Не.
— Ти пита ли го?
— Не. Не бих могла да го питам нещо такова. Едва го познавам.
— Защо не? Той е повдигнал въпроса. Сам си е признал, че с Джулия спят в отделни стаи. Защо да не попиташ как се е стигнало дотам? Не е необходимо да го въртиш на шиш като някой разследващ журналист. Държала си се дружелюбно, предразположила си го да говори за отношенията с жена му, как не са вървели, и си измъкнала важна информация, която може да е полезна на детектив Акерман.
— Но аз наистина не се опитвам да докажа, че той е виновен. Според мен е възможно и да не го е извършил той — каза Софи.
— О, и мислиш, че е мистериозният любовник, така ли?
— Както и ти каза, всичко е възможно. Фактът, че Джулия е убита навън, подкрепя тази теза, дори и ти го признаваш.
— Какви факти? Аз не виждам никакви факти. Той разполага ли с доказателства, че наистина е имало любовник? Разбрах, че частният детектив не е успял да го открие, но той самият има ли някакви доказателства за наличието му?
— Не мисля — призна Софи.
— Нищо?
Тя поклати глава.
— И продължаваш да твърдиш, че може и да не го е извършил той? Ти наистина си много наивна, невинна си като бебе. Най-добре внимавай. Той ти хвърля прах в очите.
— Дийн каза същото. Но аз знам какво правя — увери я Софи.
— И какво правиш?
— Помагам на разследването.
— Но на кого помагаш?
Софи не отговори.
— Не вярвам, че Джулия е имала любовник. Това е само някаква негова параноична фантазия, която всъщност му дава мотив. И то един от прастарите мотиви. Историята с Отело се повтаря.
— Не знам — каза Софи. — Не мисля, че е параноична фантазия. Нещо ми подсказва, че е прав и че Джулия е имала любовник.
Повървяха известно време в мълчание, което наруши Присила, но като смени темата на 180 градуса.
— А, и преди да съм забравила — подхвърли тя съвсем небрежно, — искам да знаеш, че планирам скромно събиране. Смятах да го направя през седмицата, да видя дали е възможно да се събираме и тогава, а не само през уикендите. Гордън работи много, но каза, че ще успее да се измъкне веднъж по-рано. Дали ще е възможно и твоят съпруг да се прибере до осем вечерта? Защото, доколкото си спомням, и той работеше до късно, нали?
— Дийн ли? Да, обикновено работи до късно. Но напоследък е доста по-свободен. Според мен прави огромни усилия да се прибира по-рано, за да прекарваме повече време заедно.
— Така ли?
— Тази седмица сме вечеряли заедно всеки ден. Не си спомням откога не се бе случвало. Снощи се прибра преди седем.
— Колко мило — усмихна се сковано Присила.
Но всъщност не мислеше, че е мило. Мислеше си, че Дийн няма никакво извинение — можел, е спокойно да мине през тях предната вечер. Обади се на служебния му телефон и остави съобщение, че Гордън ще работи до късно. След като Дийн не се появи, тя реши да не го обвинява, а да допусне, че е бил зает.
Каза си, че не е успял да се прибере навреме и затова не е дошъл.
Софи прекъсна мислите й.
— Можем да го направим когато кажеш.
— Кое? — попита Присила, забравила за измислицата, която пробута, за да разбере кога се прибира Дийн от работа. Но бързо си спомни. — А, да. Събирането. Виж, ще го планирам за следващата седмица. Но сега, след като загубихме Джулия, Алекс, Сюзан и Хари като компания, ще е истинско нещастие, ако някой не успее да дойде. Затова кажи на съпруга си, че присъствието му е задължително, или да се готви за тежки последствия — довърши тя шеговито. След като не успя да се свърже с него по телефона, му пращаше съобщение по жена му.
— Разбира се, че ще му кажа.
— Нали няма да забравиш?