— Затова ли дойдохте? Да ме предупредите да внимавам?
— Не, за да ви попитаме защо сте разговаряли с него. Вашият съпруг мисли, че ви устройват капан.
— Моят съпруг май няма никакво доверие в способността ми да преценявам сама — отбеляза горчиво Софи.
— Не бих се изразил така. Той смята, че може да сте уязвима и… манипулирана.
— А вие съгласен ли сте с него?
— Не знам. Точно затова дойдох да поговоря с вас.
— Не съм манипулирана — увери го Софи. — Знам какво правя.
— А ще ми кажете ли какво точно правите?
— Попълвам кръстословица. Колкото повече говорим, толкова повече информация получавам от него. И ако успея да го предразположа, ако го убедя, че съм на негова страна, може да ми каже повече, отколкото е възнамерявал първоначално.
Акерман изглеждаше скептичен.
— Със сигурност на мен ще каже повече, отколкото на вас. — Софи размаха морков пред детектива, като се чудеше дали ще го захапе.
— И ще ни предавате всичката информация, която получите от него? — попита Акерман.
— Разбира се. Това е смисълът на цялото занимание.
Акерман се поколеба.
— Е? — настоя Софи.
— Добре — съгласи се неохотно Акерман. — Вижте какво можете да измъкнете от него. Но искам да ме осведомявате редовно и да внимавате.
— Добре — обеща Софи.
Питърс и Акерман преминаха в мълчание по пътеката и също така мълчаливо се качиха в колата. Но тази тишина беше заредена с напрежение.
Вместо да запали колата, Акерман се обърна към Питърс и го подкани:
— Добре, кажи какво има?
— Нищо.
— Глупости. По-добре ми кажи.
— Само се чудех… наистина ли мислиш, че идеята е добра?
— Коя?
— Да я оставим да се прави на детектив с този човек?
— Може да измъкне полезна информация, която да използваме в съда.
— Използваш я — укори го Питърс.
— Тя сама пожела.
— Няма значение. Тя не разполага с всички факти. Предупреждаваш я, че Алекс Стоу я манипулира, но и ти не си по-добър от него. Криеш информация от нея. Признай си — когато отидохме у тях, нямаше ни най-малко намерение да я спреш. Само искаше да се увериш, че все още е на наша страна.
Акерман сви рамене, но това само по себе си беше признание.
Питърс го погледна в очите.
— Притеснявам се, че започваш прекалено да се вживяваш в това разследване.
— Вживявам се във всяко разследване — отвърна му Акерман.
— Но не при всяко разследване би оставил жена да се приближи толкова до убиец, само за да ти изтръгне информация, която можеш да използваш в съда.
Акерман не каза нищо, защото нямаше представа какво да отговори.
47.
Алекс
— Получи се — каза Алекс, след като зае любимата си поза с вдигнати крака и ръце зад тила в кантората на адвокатката си.
— Какво се получи?
— Говорих с приятелките на Джулия. Е, с повечето не се получи. Но една от тях се съгласи да ми помогне. Ще ми съдейства да разбера това, от което имам нужда.
— Имаш предвид, че ще я превърнеш в свой шпионин? — попита развеселена Рут.
— Нещо такова. Тя е от литературния клуб за криминалета, в който членуваше и Джулия. Но очевидно последният им проект не е книга, сега разгадават убийството на жена ми. И са решили, че е като в едно от онези романчета, в които през цялото време се знае кой го е извършил, а основният въпрос е дали убиецът ще се измъкне или не. И познай кого са нарочили за убиец?
— Имам съвършено точна представа.
— А какво стана с презумпцията за невинност? — попита Алекс.
— Нищо. Никога не е съществувала. Тя е един от онези идеали, които хората се преструват, че са реалност — като верността, лоялността и справедливостта.
— Някой казвал ли ти е, че си най-ведрият човек на земята? — засмя се Алекс.
— Не съм в настроение да ти вдъхвам ведрост. Тази сутрин се видях с адвоката, който движи развода ми. Оказва се, че мъжът, който скоро ще ми стане бивш съпруг, е решил да ми измъкне всичко.
— Как се оказах с потиснат адвокат насред гаден развод?
— О, нашият е много повече от гаден — увери го Рут. — Открих, че празнотата, която остава след отишлата си любов, може да се запълни само с друга, също толкова силна емоция.
— Като мечтата да убиеш съпруга си ли? Искаш ли да ти дам съвети как да се отървеш след това от правосъдието?