— Точно на такава оценка от баща си се надявах — поклати тъжно глава Алекс.
— Да, но знаеш ли какво? Не се почувствах толкова добре, колкото очаквах. Сякаш ми каза: как жена като теб успя да си хване такъв свестен мъж?
— Все пак всичко е свършило добре. Ти си щастлива със съпруга си, нали? — попита Алекс.
— Бях безумно влюбена в него — каза Софи.
— Мисля, че никога не съм бил безумно влюбен в никого — призна си Алекс. — Може би не си срещнал подходящия човек.
— Може би. Или пък съм направил така, че да не го срещна.
— И защо?
— Колкото повече ти пука за някого, толкова е по-лесно той да те нарани — обясни Алекс. — По-сигурно е да не рискувам.
Софи се усмихна и отиде да си вземе чашата. Когато Алекс видя, че е празна, вдигна бутилката да й налее, но и тя се оказа празна.
— Май доста вино си пийнахме — каза той и огледа двете празни бутилки.
— Ти изпи по-голямата част — отвърна му тя.
— Мисля, че си права. Но и два пъти повече да съм изпил, ти пак си на цяла бутилка.
— Но за колко часа?
Алекс си погледна часовника.
— Боже, нямах представа, че е станало толкова късно. Май трябва да си тръгвам.
— Май е така — съгласи се неохотно Софи. — Сигурно си имаш работа.
— Не. Просто си мислех, че съпругът ти скоро ще се върне, и не исках да ви се натрапвам. — Усмихна се широко. — Особено след като съм ти помогнал да изпиеш две бутилки от любимото му вино.
— Хм. Добър аргумент.
— Всъщност смятам да се прибера и да гледам телевизия, докато заспя, и може би този път да си легна поне веднъж преди три часа. Единственото хубаво нещо на късното заспиване е, че понякога спя до късно на другия ден и имам да убивам по-малка част от него.
— Не работиш ли?
— Не мога. Не и в тази ситуация.
— Сигурно е ужасно — каза Софи. — Ако имаш нужда да поговориш с някого…
— Сигурна ли си? — попита Алекс, преди тя да довърши изречението.
Софи кимна.
— Това е най-малкото, което мога да направя.
— Ще ти се обадя утре.
49.
Дийн и Присила
Дийн паркира на паркинга на кънтри клуба, мина през голф игрището и влезе в кухнята на Присила през вътрешния двор отзад.
Тя го очакваше. Докато той затваряше зад себе си плъзгащата се стъклена врата, Присила тръгна към него.
— Толкова се радвам, че дойде. — Но при приближаването й Дийн отстъпи. — Какво има? — попита тя и рязко спря. — Какво не е наред?
— Получих съобщението ти, че искаш да ме видиш — каза той, облегна се на плота и скръсти ръце пред гърдите си. — Ето ме. Но трябва да те предупредя, че реагирам много лошо на заплахи.
— Заплахи? — Присила се изсмя нервно. — За какво, по дяволите, говориш?
— За заплахите, които си ми изпратила по жена ми, ако не дойда веднага при теб.
— Това не бяха заплахи, глупаче. Трябваше да е тайно послание.
Дийн се намръщи още повече.
Присила внимателно пристъпи напред и постави длан върху скръстените му ръце.
— Не бива да обръщаш толкова голямо внимание на думите ми. Наистина. Нямах нищо специално предвид. Просто исках да те видя. В това няма нищо лошо, нали? Никога не бих се опитала да те принудя да направиш нещо.
Разбира се, че бе искала той да усети маскираната заплаха в думите й. Бе свикнала да получава каквото иска и да прави всичко възможно, за да го получи. Но също така много добре усещаше кога тактиката й не работи и тази вечер й стана ясно, че Дийн не е от мъжете, които може да разиграва.
— Съжалявам — прошепна и се примъкна по-близо до него. — Наистина.
Дийн се взря за миг в нея и й се стори, че вижда някаква емоция да припламва в очите му. След това омекна.
— Добре — каза и разтвори ръцете си. — Къде е съпругът ти?
— Гордън ли? О, той ще работи до късно. Натрупали са му се някаква глупави задачи, както винаги. Ако има черна работа, винаги Гордън е глупакът, който я върши. Бог знае кога ще се прибере тази вечер. Човек би си помислил, че ще направи усилие да си идва по-рано вкъщи, след като е минало толкова малко време от… най-ужасната случка в живота ми. Сънувам невероятни кошмари. Почти не мога да спя. Опитах се да дремна този следобед и отново ми се присъниха страхотии. Боя се да затворя очи.
— Хайде да поседнем — предложи Дийн, хвана я за ръката и я поведе към всекидневната. — Разкажи ми — нареди й, докато отиваше до бара, за да приготви питиета.