— Защо да е прекалено късно?
Акерман сви рамене.
— Сигурно за нея е станало нетърпимо, щом ме е напуснала. И в един момент се оказа по-лесно да започне живота си отначало, отколкото да се опитва да залепи счупеното. Обикновено не ни се иска да признаем, че е прекалено късно, но това се случва.
— Какво толкова ужасно сте направили?
— Пренебрегвах я. Знам, че не звучи чак толкова ужасно, но с годините се трупа. Всички тези малки предателства. Вечерите, когато обещавах, че ще се прибера, и не се появявах изобщо. Плановете ни за уикенда, които трябваше да отменяме. Семейните събирания, сватбите, дори погребенията, на които не отивах, защото бях на работа. Забравих кое е важното. Работата ми също е важна, но жена ми би трябвало да има по-голямо значение. Когато станеше въпрос за приоритети, на кого да посветя времето и вниманието, тя някак си все се оказваше в края на списъка. Мислех, че ме разбира. И тя наистина разбираше. Знаеше колко е важна работата за мен. Не искаше да се отказвам от нея, а само и тя да се почувства значима. Но аз не я слушах. Не го правех… Не беше кой знае колко трудно да й дам това, което иска. Така и моят живот щеше да стане по-хубав. Но не го осъзнавах, докато тя не ме напусна.
— Не мисля, че трябва да поемате цялата вина — каза Сюзан. — Съпругът ми почти никога не си беше вкъщи. Не може да сте били по-лош от него, а аз никога не съм и помислила да го напускам.
— А може би е трябвало — предложи внимателно Акерман.
51.
Читателките на криминални романи
— Е, какво научи? — обърна се Присила към Софи. Бяха на събиране на литературния клуб, който сега се състоеше само от тях двете и Ашли. Седяха във всекидневната на Присила.
— Ами… нали вчера ти казах за любовника? — попита Софи.
— Да, но това го научи още първия ден — отвърна нетърпеливо Присила. — Оттогава сигурно пак сте се виждали.
— Да, видяхме се вчера.
— А каза ли ти какво е говорил пред полицията? И пред адвоката си?
— Не, не сме го обсъждали.
— А каза ли най-накрая нещо за Джулия?
— Не — излъга Софи. — Все още не.
— Не знам защо се занимаваш с него — намеси се Ашли.
— Не е ли очевидно? — каза Присила, макар тя самата да не бе успяла да види очевидното, когато Длекс се появи на нейния праг. — Събира информация. — После пак се обърна към Софи. — А какво научи от последния ви разговор?
— Че е израсъл на Кони Айлънд.
— Само това? — Присила беше видимо разочарована.
— Говорихме си за детството и семействата. Изграждам отношения, за да може когато най-накрая заговорим по същество, той да ми се довери.
— И защо ще го прави? — учуди се Ашли.
— Може би защото я харесва — обясни й Присила.
— Имаш предвид като жена? — На Ашли всичко това й се струваше наистина невероятно.
— Ти реши, че е гей, само защото не прояви никакъв интерес към флирт с теб — ухапа я Присила. — Може би не си негов тип. А може би Софи е.
— Ако искаш да знаеш какъв е неговият тип, виж за кого беше женен — не й остана длъжна Ашли. — Софи и Джулия са напълно различни.
— Да, но може да е решил, че сега иска нещо по-различно — предположи Присила.
— Престанете — каза Софи. — Нищо подобно не се случва.
— А може би трябва да се случи — отбеляза Присила. — Една малка забежка понякога е доста приятна. Добавя пикантност към живота.
— Да, ти би трябвало да знаеш — промърмори Ашли под нос.
Присила бе спасена от появата на Даниел с кафето.
— О, добре — каза Присила. — Умирах за кафе. Някой иска ли?
— Има само три чаши — установи Ашли, след като хвърли поглед към подноса.
— И ние сме три — отвърна й Присила.
— Ами Сюзан?
— Какво за нея? Да не би да я виждаш тук някъде?
— Може да е закъсняла — предположи Ашли.
— Не, не е закъсняла.
— Но Сюзан никога не пропуска срещите ни — изтъкна Ашли.
Присила освободи Даниел с думите:
— Благодаря, сами ще си налеем. — Когато прислужницата излезе, Присила се обърна към Ашли и заяви малко рязко: — Сюзан няма да дойде. — Всъщност дни наред бе чакала Сюзан да й се извини и чак напоследък започна да подозира, че това няма да се случи.
Ашли хвърли поглед към Софи, която леко поклати глава. Тогава се обърна пак към Присила.
— Защо? Какво се е случило?