— Защо мислиш, че нещо се е случило?
— Защото познавам Сюзан.
— Не знам какво се е случило — сви рамене Присила. — Онзи ден беше у нас и изведнъж си тръгна и ми обърна гръб.
— Това изобщо не е в нейния стил. Попита ли я какво има?
— Не. Тя не ми остави възможност. Беше прекалено заета да ме обижда.
— Ходила ли си да я видиш оттогава?
— Не мисля, че аз трябва да я търся първа.
— Започва да заприличва на клуба ми от пети клас. Очевидно нещо не е наред. Ще отида да видя какво става със Сюзан — обяви Ашли и стана.
— Тръгваш си? — попита Присила, наполовина гневна, наполовина уплашена. Не можеше да си позволи да изгуби и нея. Стана и преобърна кафето си. То се разля по масата и покапа по белия килим.
— Ще ти трябва препарат против петна за килима — каза Ашли. След това се обърна и тръгна.
— Даниел — извика Присила. — Даниел!
След миг прислужницата се появи.
— Разляхме кафето. Би ли донесла препарата за петна? Ако той не свърши работа, обади се в химическото чистене.
Даниел огледа петното върху белия килим, което ставаше все по-голямо, обърна се и се затича към кухнята.
Софи също стана.
— Не ми казвай, че и ти си тръгваш — проплака Присила.
— Трябва. В случай, че Алекс се обади. Днес трябва да ходим до Кони Айлънд. Никога не съм била там и той предложи… както и да е, правим го, за да се разсее.
— Ще ходиш до Кони Айлънд с него?
— Не е кой знае какво. Решихме го в последния момент.
Присила се бореше със себе си. От една страна, колкото повече Софи се забъркваше с Алекс, толкова по-добре ставаше за нея и Дийн. Но от друга страна, Присила знаеше, че Алекс не е човек, на когото може да се има доверие. Накрая по-добрата й половина надделя.
— Само не се сближавай прекалено с него — предупреди тя. — Може да не е безопасно.
— Странно, същото ми каза и детектив Акерман.
— По-добре го послушай.
52.
Софи и Алекс
Софи излъга Присила, че не е научила нищо ново за отношенията между Алекс и Джулия, но беше напълно искрена, че са решили в последния момент да отидат до Кони Айлънд.
Алекс й се бе обадил тази сутрин. Позвъни толкова скоро след като Дийн излезе за работа, че Софи се почуди дали не е стоял на прозореца да чака колата на Дийн да мине.
— Здравей — каза й, когато тя вдигна телефона. — Аз съм.
Атмосферата между тях предния ден бе станала доста интимна, но тя знаеше, че това се дължи на странични обстоятелства: дъждовния следобед, бутилките вино, споделянето. Не очакваше да си остане все такава. Дори се опасяваше, че следващия път, когато си говорят, интимността ще е заменена от неудобството, което изпитват непознати, след като са се напили заедно за първи път. Но грешеше, изпитаната близост си беше още там.
— Здрасти — отвърна тя.
— Адвокатката ми се обади снощи. Ще давам проби за ДНК тази сутрин в полицията. И съм малко нервен.
— Сигурна съм, че всичко ще мине добре — каза Софи, но знаеше, че думите й са просто празни любезности.
— До края на деня ще ми съобщят дали пробите съвпадат, но не мисля, че бих издържал да си седя вкъщи и да чакам телефона да звънне. Чудех се дали не искаш да дойдеш с мен на едно малко пътешествие?
— Какво пътешествие?
— Вчера каза, че никога не си била на Кони Айлънд. За човек, отраснал в Ню Йорк, това си е направо престъпление. Лунапаркът е затворен, така че няма да мога да те заведа на Циклона, който по една случайност е най-доброто влакче на ужасите в страната. Но пак можеш да усетиш атмосферата на мястото. Ще се радвам да те заведа и да те разведа наоколо.
— Не знам…
— Денят се очертава да е хубав. Направи го като акт на милосърдие. Какво ще кажеш?
— Днес имаме среща на литературния клуб и не знам докога ще продължи…
— И аз не знам колко дълго ще давам ДНК проби. Защо не тръгнем, като приключим със задачите си?
— А колко ще ни отнеме пътуването до Кони Айлънд? Ако тръгнем следобед, кога ще се върнем?
— Може би няма да окъснеем много. Няма нужда да бързаме. Манхатън си има един ритъм, Кони Айлънд — съвсем друг.
— Но съпругът ми…
— Обади му се. Кажи му, че може да закъснееш.
— И по каква причина?
— Кажи му истината. Или пък излъжи. Както прецениш, че е най-правилно. Стига да му кажеш, че ще излизаш.
Тя се поколеба, но само защото се опитваше да измисли какво да каже на Дийн. Изобщо не бе и помисляла да отказва.