53.
Алекс
— Как мина? — попита Рут, когато Алекс влезе в кантората й.
— Много добре — отвърна той и седна срещу нея. — Както и да е, всичко свърши.
— И как се чувстваш? Нервен ли си?
— Никак. Животът ми е заложен на карта, ама голяма работа!
Рут се усмихна.
— Засега само чакаме резултатите. След като ги получим, ще сме по-наясно с позициите ти.
— Ако има съвпадение, веднага мога да ти кажа какви са ми позициите.
Рут не си направи труда да му противоречи. Ако имаше съвпадение, арестът му би бил въпрос на процедура. Ако нямаше, пак не значеше, че се е отървал, но позициите на обвинението значително отслабваха.
— Ще му мислим, като стигнем дотам. А междувременно — ще се справиш ли? Имам предвид с чакането днес?
— Планирал съм пътуване.
— О, нима? Надявам се не до Южна Америка? — Опита се да се пошегува, но Алекс усети тревогата в гласа й.
— Ще водя Софи Да види квартала, в който съм отраснал. Можеш ли да повярваш, че е нюйоркчанка, а не е ходила никога на Кони Айлънд?
— Софи?…
— Нали ти казах за нея — жената, която е приятелка на приятелките на Джулия.
— А, да. И която трябва да убеди приятелките й и двамата детективи, че си невинен.
— Сарказмът ти винаги ми се отразява добре — подхвърли Алекс. — Не забравяй, че първо аз трябва да убедя нея.
— Точно така. За малко да забравя. Затова трябваше да я накараш да се влюби в теб. Е, как върви?
— Всъщност доста добре.
54.
Софи и Алекс
— Не съм и предполагала, че в Ню Йорк има такъв квартал — каза Софи.
Седяха на края на кея в Кони Айлънд и гледаха към брега, крайбрежната алея и ярките светлини на виенското колело.
— Казах ти, че трябва да го видиш. И бях прав, нали?
— Поне за едно нещо със сигурност.
— Охо! — каза Алекс през смях. — Май дочувам обвинения. И за какво не се оказах прав?
— Че денят ще е хубав.
— Нима залезът зад нас не е хубав?
— Да, но май върви заедно с буреносни ветрове — изтъкна Софи.
— Студено ли ти е?
— Вече не си усещам носа. Може би трябва да се връщаме.
— Не можем да тръгнем, преди слънцето да залезе — протестира той. — А така? По-добре ли се чувстваш вече? — попита и я прегърна през раменете.
— Не е по-добре, а е предсказуемо — скара му се Софи и се освободи от ръката му. — Нима този номер минаваше, когато беше на шестнайсет?
— Винаги. Значи дори няма да ми позволиш да те прегърна?
— Не, няма — каза просто Софи.
— Тогава предполагам, че това е напълно изключено — прошепна той, наведе се и докосна с устните си нейните.
Тя остана напълно неподвижна, нито го отблъсна, нито отвърна.
— Сигурно ти се стори ужасно, а? — попита Алекс.
— Беше ужасно глупаво. Жена ти е мъртва от седмица. Според теб как изглежда?
— Не съм се замислял — призна си той.
— Предлагам да започнеш да се замисляш. Ами ако ме призоват като свидетел и попитат дали се е случило нещо между нас?
— Кой казва, че изобщо ще има процес?
— О, ще има. Но не съм казала, че знам кой ще е обвиняемият.
— Тогава ти си единствената, която не знае. Дори адвокатката ми мисли, че аз съм го извършил.
— Трябва да изчакаш, докато се появят доказателства в твоя полза.
— Ами ако тези доказателства са против мен?
— Започваш да звучиш гузно — отбеляза Софи.
— Всички сме гузни заради нещо.
— Не говори така — каза тя раздразнено. — Да не се опитваш да ме убедиш, че наистина ти си го извършил?
— А ти не си ли убедена?
— Сега вече се опитваш да ме баламосваш.
— Искам да знам. Интересува ме какво мислиш ти — и то преди да излязат резултатите от теста.
— И защо те интересува какво мисля аз?
— Просто така. Е, вярваш ли, че аз съм убил жена си?
Софи просто го изгледа. И не му отговори.
55.
Присила и Дийн
— Не — каза Присила, опитвайки се да отблъсне Дийн от себе си и да се изправи до седнало положение на дивана.
— Не? — учуди се той, докато прокарваше ръка по бедрото й. — Не ти ли харесва?
— Знаеш, че ми харесва — отвърна Присила. Беше поруменяла и задъхана. Истината беше, че прекалено много й харесваше. Гордън никога не я беше карал да се чувства така.