— Тогава защо да спирам? — поинтересува се Дийн и даде да се разбере, че няма намерение да го прави.
— Не. Дийн, моля те. Спри.
Този път той наистина спря. И тя се почувства като жената от вицовете, която бягала прекалено бързо. Наистина искаше да спре, а когато го направи, се разочарова, че я беше послушал.
Той се изправи и приглади косата си.
— Да не си се побъркал? — попита тя тревожно.
— Не. Не съм се побъркал.
— Просто искам всичко да е специално — обясни тя. — Не ми се ще да го правим тук на дивана, половин час преди Гордън да се прибере.
— Искаш да се пазиш до сватбата? И да преживееш традиционната първа брачна нощ? — пошегува се Дийн.
Без да иска, улучи фантазиите й. Тя знаеше, че това е откачено. И всеки би й казал, че прибързва. Но от друга страна, й се струваше, че хич даже не прибързва. Даже беше прекалено късно. Трябваше да чака четиридесет години, за да се почувства така.
— Да — каза. — Точно това искам.
Дийн я погледна по-внимателно.
— Ти сериозно ли говориш? — Изглеждаше притеснен.
Тя бързо даде на заден.
— Разбира се, че не, глупчо.
Той все още не изглеждаше убеден, затова Присила продължи:
— Успокой се, шегувам се.
— Добре. Просто исках да съм сигурен, че сме на една и съща вълна. Само се забавляваме, нали?
— Абсолютно — потвърди тя, но докато го произнасяше, почувства да я залива вълна от ужас. Възможно ли бе да изпитва нещо толкова силно, а за него да не е така? Веднага отхвърли тази мисъл. Разбира се, че изпитва същото, но е уплашен. Не е готов да се изправи пред сериозността на случващото се между тях. И това ще стане. Трябва само да е търпелива. Но наум вече правеше планове. Представяше си как ще постъпи с Гордън. Бе измислила как да му каже — спокойно и разумно. Бе предвидила и отговора му. Как няма да повярва, ще й се моли, но накрая ще приеме истината, защото Гордън винаги постъпваше както трябва. Дори си бе набелязала адвокат. От приятели, които вече се бяха развели, знаеше, че законите в щат Кънектикът са по-добри от навсякъде другаде, с изключение може би само на Калифорния… Бяха добри за тези, които искаха развод и чиито половинки имаха пари.
Но Дийн сякаш прочете мислите й и реши да ги разсее.
— Не искаме да създаваме проблеми. Софи ще бъде съсипана, ако научи.
— Мислех, че не ти пука за Софи.
— Не е въпросът дали ми пука, а че ще трябва да се справям с нея. Ще откачи. Дори не знам на какво е способна. Но каквото и да е то, аз ще трябва да го изтърпя.
— Може да се изненадаш. Софи може да не е толкова съсипана, колкото очакваш — изстреля Присила, преди да си даде сметка какво казва.
— Какво имаш предвид? — попита рязко Дийн.
Знаеше, че не трябва да казва и дума повече, но не успя да се удържи.
— Май наистина много се е прехласнала по „детективската“ работа, която върши с Алекс.
— Какво искаш да кажеш? Да не би да става нещо между тях?
— А дали може да се каже, че става нещо между нас? — попита Присила лукаво. — Днес ще прекарат деня заедно. Щял да я води в Кони Айлънд. Май е израснал там. Много романтично.
— А на мен каза, че отива на кино — поклати глава Дийн. — Не мога да повярвам, че ме е излъгала.
— Доста лицемерно изказване от твоя страна, като се има предвид какво правиш в момента — отбеляза Присила.
Дийн дори не я чу. Когато заговори, изглеждаше, че по-скоро се опитва да убеди себе си, а не нея.
— Няма начин да се интересува от Алекс — заяви той. — Тя не е от жените, които изневеряват.
— Сигурен ли си? — попита Присила.
56.
Софи и Алекс
— Още вино?
Софи покри чашата си с длан.
— По-добре не. Дийн ще помирише дъха ми, а не мисля, че в кината сервират вино. Пък и трябва да тръгвам. Искам да се прибера преди Дийн, ако е възможно.
— Остани — настоя Алекс. — Остани с мен, докато ми се обадят. Ако се прибере преди теб, просто му кажи, че си отишла на късна прожекция. Сигурно всеки миг ще ми се обадят. Моля те!
Тя се поколеба, после се съгласи:
— Добре. Ще остана.
Не се наложи да чакат дълго. Телефонът иззвъня пет минути по-късно. Когато го чуха, и двамата замръзнаха.
Иззвъня отново, но Алекс не помръдваше. На Софи й се искаше да му изкрещи да го вдигне, но се сдържа и си замълча. Беше тук, за да помогне, а не да прави живота му по-труден. Когато той най-накрая направи двете крачки до апарата и посегна към слушалката, тя видя, че ръката му трепери. Вдигна и каза: