Софи замръзна.
— Нямах представа, че така добре ти се удава — добави Дийн.
Тя се обърна и скръсти ръце на гърдите си.
— И защо мислиш, че те лъжа?
— Не мисля, а съм сигурен, че ме лъжеш.
— И откъде си толкова сигурен?
— Няма значение. Това не е важно.
— Нима?
— Не се опитвай да се изплъзнеш, Софи. За теб говорим. И за плоската ти лъжа.
— Държиш се така, сякаш съм извършила нещо ужасно — каза Софи. — Добре, щом искаш да знаеш, ще ти кажа. Прекарах деня с Алекс. Не исках да ти казвам, защото бях наясно, че ще ми вгорчиш живота. А сега, ако ме извиниш — умирам от глад. — И тя се обърна и продължи пътя си към кухнята.
— Не ми обръщай гръб — извика Дийн, но Софи не се спря.
— Я стига! Защо правиш от мухата слон? Да не би ти никога да не си ме лъгал? — тросна се Софи, докато той я следваше по петите към кухнята.
— Каза, че ще ходиш на кино, а си прекарала деня с друг мъж. Това не е никак дребно.
— Стига, Дийн. Не ставай смешен. Излъгах те, защото знаех, че не искаш да разговарям с Алекс. А всичко е само заради случая.
— Ето пак. Лъжеш ме, и то най-хладнокръвно. Коя си ти? Не си жената, за която се ожених. Дори не те познавам вече.
— О, не ставай мелодраматичен — намръщи се тя и извади чиния с пълнени чушки от хладилника. — И защо толкова се ядосваш, че говоря с Алекс?
— Ядосвам се, че ме лъжеш.
— О, значи, ако ти бях казала истината, нямаше да има проблем, така ли?
— Не, пак щеше да има проблем.
— Ти какво? Да не мислиш, че го харесвам? Да не си въобразяваш, че ми е любовник?
— Не знам — разпери ръце Дийн. — От къде бих могъл? Току-що открих колко хубаво лъжеш.
— Казах ти, че случаят ми е интересен. И не те лъжа.
— Присила май не мисли така. — Думите излетяха от устата му, преди да осъзнае какво прави.
— О? — Софи вдигна вежди. — Кога си говорил с Присила?
— Срещнах я случайно, като се прибирах — каза Дийн.
— Значи тя ти е казала, че съм била днес с Алекс.
— Да, тя беше. Но не й казвай.
— И защо?
— Почувства се много зле, че те вкарва в беда.
— Не се и съмнявам.
— Моля? — попита Дийн невинно. Прекалено невинно.
— Значи си я срещнал случайно, като си се прибирал. И кога стана това?
— Преди малко.
— Колко малко?
— Не знам, не си погледнах часовника.
— Защото, когато бях у Алекс, те видях да минаваш с колата. И тръгнах около две минути след това. Не ти остава много време да говориш с Присила.
— Какво намекваш?
Софи го погледна в очите.
— Само това, че ако реша да бъда параноична, мога също толкова лесно да те обвиня, че имаш любовница.
Дийн реши да смени темата.
— Добре, разбрах те. В брака трябва да има доверие.
— Точно това казвам и аз — съгласи се Софи.
— Не съм си помислил, че имаш любовник.
— Тогава защо го намекна?
— Мисля, че просто съм бил… уплашен.
— Уплашен? От какво?
— Не искам повече да се виждаш с него — каза Дийн накрая.
— Виж, няма от какво да е притесняваш.
— Ами ако ти забраня да се виждаш с него?
— Да ми забраниш? — повтори Софи.
— Да те помоля — поправи се Дийн. — Моля те повече да не се виждаш с него, така става ли?
— Дийн, цял живот чета за измислени криминални истории. А ти ме молиш да се откажа от разследването на истински случай?
— Ти наистина ли си мислиш, че ще успееш да го разгадаеш?
— Поне ще опитам с всички сили — отвърна Софи.
59.
Софи и детективите
— Беше много вкусно — каза Акерман, след като изяде и последната хапка от ябълковия пай и остави вилицата. — Но ако знаех, че ще си правите целия този труд…
— Нищо не ми струва — увери го Софи. — Помня как казахте, че ябълковият пай ви е любим, тази есен не бях правила от него. Престъпление е в сезона на ябълките да не направиш ябълков пай.
Софи и детектив Акерман седяха в кухнята на семейство Райт пред празни чинии и неделния брой на „Ню Йорк Таймс“, сгънат на кръстословицата до чинията на детектива.
— Какво мислите за кръстословицата тази седмица? — попита той.
— Беше трудна — призна си Софи.
— И на мен така ми се стори. А имаме и друга трудна за решаване.
— Имате предвид разследването ли? — попита Софи.