— И какво стана? Съдиха ли го?
Акерман поклати глава.
— Не успяхме да съберем достатъчно доказателства дори да повдигнем обвинение. Много хора не знаят, но не е чак толкова трудно да ти се размине убийство. Ако убиецът се погрижи да няма свидетели, да не казва на никого и да свърши всичко сам, става много трудно да бъде ефективно осъден. Не е невъзможно, но е трудно.
— Но на мен всичко това ми се вижда достатъчно за повдигане на обвинение — каза Софи.
— Имаше смекчаващи обстоятелства.
— Какви например?
— Жена му е страдала от депресия и е претъпяла два инцидента.
— Инциденти?
— Опити за самоубийство, но и в двата случая се е обадила на приятели веднага след като е погълнала лекарствата, а те, разбира се, са позвънили на 911 и са повикали линейка, а преди това са й промили стомаха.
— Тези смекчаващи обстоятелства ми се струват доста важни — отбеляза Софи.
— Софи, той я е убил. Как може да се съмнявате след случилото се с втората му жена?
— Ако го е направил веднъж, мислите ли, че ще постъпи толкова глупаво и ще опита отново същия номер?
— Да. Първия път е минал. Защо да не мине и втория път?
— Погледнете го от страната на адвоката — предложи Софи. — Ако някой е знаел за този случай, можел е да го инсценира.
— Имате предвид защита като на О. Джей Симпсън? Че е натопен?
— Възможно е.
Акерман изсумтя.
Софи се направи, че не забелязва презрителния звук, и продължи:
— Поне трябва да признаете, че е възможно. Така могат да се обяснят някои неща, като например защо този път не е позволил на никого да пипа местопрестъплението, както и коментарът, който е направил на вечерята. Помните ли, че вие ми казахте за нето? Очевидно е имал предвид, че никога не се знае кога могат да ти припишат убийство. Навярно се е сетил за първата си жена и ситуацията, която описахте.
— Така могат да се обяснят много по-важни неща от един случаен коментар по време на вечеря — възрази Акерман раздразнено.
— А можете ли да ми кажете защо е убил първата си жена?
— Поради най-древната причина. Пари. Оженил се е за нея на двайсет и пет години, нямал е пукната пара и е бил много амбициозен, а тя е била на четиридесет и пълна с пари, но самотна. Току-що била приключила с тежък развод и бившият й съпруг й взел половината състояние. Казал й, че само това била ползата от нея. Че никой нямало да я погледне, ако не били парите й.
— И тя се омъжила за Алекс? Учудена съм, че изобщо се е омъжила отново — поклати глава Софи.
— Две думи само — предбрачен договор. В него се е отказал от всичко, до последното пени. Тя отчаяно искала да повярва, че някой ще я иска, без да се интересува от парите й. Адвокатите й я уверили, че споразумението е непробиваемо, обещали й, че няма начин Алекс да вземе нещо от нея при евентуален развод. Но не се досетили, че той може да намери и друг начин, за да се докопа до парите й.
— Не знам — каза неуверено Софи. — Не мисля, че човек може да е сигурен.
— Може. Поне аз мога. Имам отлично професионално досие, а това означава, че съм приключвал всички случаи, по които съм работил. На хартия изглежда добре, но не е вярно. Този случай също се смяташе за приключен, защото официално обявиха, че е било самоубийство. Но аз знам, че той се отърва от наказанието за убийство. Сега имам възможност да оправя нещата. Ще ми помогнете ли или не?
Софи сведе поглед и започна нервно да си хапе устните.
— Е? — попита пак той.
60.
Софи и Алекс
— Здравей, радвам се…
Без да каже дума, Софи мина покрай Алекс и влезе в къщата.
— … че се отби — довърши той изречението. Тя се отправи по коридора към всекидневната, все така мълчалива.
Алекс я последва в кухнята, където тя вече вадеше бутилка вино и чаша — бяха пили и предната вечер.
— Ще налееш ли и на мен? — попита той, но Софи не посегна за втора чаша. Отвори бутилката и си наля в чашата, която бе взела за себе си.