64.
Софи и Дийн
— Видя ли? — натякна й Дийн. — Нали ти казах да стоиш далеч от този човек. Знаех си, че е опасен.
Дийн току-що се бе прибрал и Софи му разказа за случилото се на голф игрището.
— Нямам причина да мисля, че е бил Алекс — протестира тя.
— Какво мисли детектив Акерман?
— Че може би се доближавам до разкриването на някаква важна тайна, а това сигурно изнервя някого. Ще заведе криминалистите там, за да видят какво могат да открият.
— Е, радвам се да чуя, че приема нещата сериозно — каза Дийн. — А сега искам да ми обещаеш, че ще стоиш далеч от Алекс. Поне докато нещата не се успокоят.
— Но…
— Искам да ми обещаеш — повтори Дийн.
— Добре — съгласи се неохотно Софи.
— Между другото, какво прави детектив Акерман по това време насам? Сигурно е било девет часът.
— Не знам. Добър въпрос.
— Като се замисля, и предната вечер, като се прибирах, пак видях колата му. Кара синя „Корола“, нали?
— Син седан ли имаш предвид?
Дийн кимна.
— Да, това е неговата кола — съгласи се тя. — Сигурен ли си, че си я виждал тук вечер?
— Абсолютно — отговори Дийн.
65.
Софи и Дийн
На следващата сутрин Софи заведе криминалистите на игрището за голф и им показа къде се е разхождала и къде е чула шума. Провериха между дърветата и казаха, че са намерили нещо като следа. След това в един гол участък пръст откриха отпечатък от обувка.
— Какво прави днес? — попита Дийн, когато седнаха да вечерят същия ден.
— Прекарах сутринта с полицаите на игрището за голф — отвърна Софи.
— Намериха ли нещо?
Тя кимна, но току-що си бе напълнила устата, затова трябваше да сдъвче и глътне, преди да продължи.
— Отпечатък от обувка. Ще го сравнят с отпечатъците, които намериха край трупа на Джулия. Струват им се еднакви по размер. Стъпките, които откриха край тялото, бяха поне с един номер по-малки от тези на Алекс. Така че ако съвпаднат с днешния отпечатък…
— Добре, разбирам какво имаш предвид — прекъсна я Дийн. — Но първо, отпечатъкът, който са намерили днес, може да не е на човека, който те е преследвал. Може да е на работник от поддръжката или нещо такова. Второ, той може да е наел някой. Днес ходи ли при него?
— Не.
— Истината ли ми казваш?
— Казах, че не съм го виждала.
— И какво прави този следобед? — попита подозрително Дийн.
— Аз не те разпитвам къде ходиш, когато закъсняваш — не му остана длъжна Софи.
— Питам те, защото се притеснявам за теб.
Софи въздъхна и обясни:
— Цял следобед пекох хляб. А това отнема доста време. След като полицаите си тръгнаха, отидох до магазина, върнах се и веднага се заех с хляба. Оставих тестото да втаса. През това време почетох книга. Омесих тестото. Почетох още малко, после пак го омесих. Хлябът е ей там. — И тя посочи. — Мислех си да ти го сервирам за закуска.
— Извинявай. — Дийн се протегна през масата и хвана ръката й. — Ще ми простиш ли?
Софи не отговори на въпроса му, вместо това каза:
— Мислех си през седмицата да отида до града. Ще се отбия в книжарницата, може да мина и през работата ти.
— Налага ли се? — попита Дийн.
— А защо не, по дяволите?
— Последния път, когато отиде, се разстрои много.
Имаше предвид периода, когато я налегна силна депресия.
— Разстроих ли се? Така ли ти се стори?
— Добре де, беше повече от разстроена. Нима това не е още една причина да избягваш всичко, което може да отключи пак депресията ти?
— Мисля, че мога да се справя.
— Не искам…
— Дийн. Не можеш да контролираш всяка моя стъпка. Отивам в града. Ако не искаш да минавам да те видя…
— Не, разбира се, че искам да минеш.
— Там ли ще бъдеш? Последния път не те заварих.
— Не беше по моя вина — протестира Дийн. — Казах ти, че ще излизам.
— Не, не ми каза.
— Добре, както и да е, да не се караме. Вдругиден имам среща и ще отсъствам през по-голямата част от деня, но иначе ще си стоя в офиса.
66.
Софи
Софи се качи с асансьора до двайсет и шестия етаж, мина през двойната стъклена врата и влезе в изисканото фоайе на фирмата на Дийн. То имаше таван на две нива и голямо извито дървено стълбище. Тя се качи по стълбището и пое по коридора наляво към кабинета на Дийн. Точно пред него имаше по-малко помещение, в което се намираше бюрото на секретарката му. — Здрасти, Джени — поздрави я Софи. — Минавам да видя Дийн.