— Да отидем ли да поседнем във всекидневната?
— Не, искам да остана тук и да наглеждам чилито — отвърна Софи.
Той остави бутилката на масата. Занесе празната чаша на Софи на плота и се върна с тирбушон и две чисти чаши.
— Има ли нещо, което те тревожи? — попита я, докато обелваше фолиото и започваше да навива тирбушона в корка.
— Всъщност, да — каза тя.
Дийн беше навил тирбушона докрай. Извади тапата и наля щедро количество в двете чаши. Бутна едната към нея, взе своята и седна насреща й. Чакаше я да продължи, но тя мълчеше. Накрая наруши мълчанието:
— Ако нещо не е наред, трябва да ми кажеш. Аз не мога да чета мисли.
Софи го погледна право в очите и попита:
— Имаш ли любовница?
Дийн тъкмо вдигаше чашата, за да отпие, и за малко да се полее с вино. Но успя все пак да разлее по масата.
— Какво?! Не. Нямам. Разбира се, че нямам. Защо ми задаваш този въпрос?
— Защото мисля, че имаш.
Той остави чашата си и попи разлятото със салфетка.
— И какво изведнъж те наведе на тази мисъл?
— Не е изведнъж, мисля си го от известно време — подчерта тя.
— Скъпа, ако си се измъчвала от тази мисъл, защо не ми каза?
— Защото знаех, че или ще ме излъжеш и ще кажеш, че нямаш любовница, или ще си признаеш, че имаш, и ще ми съобщиш, че я обичаш и искаш да си с нея. А нито една от тези възможности не ми харесваше.
— А възможността да ти кажа, че се въобразяваш — как ти изглежда? Тези ненормални събития напоследък разпалват въображението ти. Всичко е наред, скъпа. Гарантирам ти. — Протегна отворена длан през масата и зачака и тя да протегне своята, за да я хване.
Тя обаче остави ръката му да увисне във въздуха.
— Дийн — каза с равен глас. — Знам всичко.
Той бавно прибра ръката си. Вътрешната борба се изписа на лицето му, опитваше се да реши дали да продължи да се преструва. Но само още един поглед към Софи му бе достатъчен, за да разбере отговора на този въпрос.
— Ами ако ти кажа, че всичко е една огромна грешка? — започна той тихичко. — Да, права си, има нещо такова, но едва ли мога да го нарека връзка. Почти нищо друго не сме правили, освен да се целуваме. И истината е, че не ми пука за нея.
Софи бе свела поглед към виното си и въртеше столчето на чашата между пръстите.
— Тогава защо?
— Не знам. Просто… се случи. Признавам, че флиртувах с нея. После тя го взе на сериозно и аз не успях да измисля как да се измъкна. Затова продължих.
Софи вдигна очи, обзета от внезапен гняв.
— Глупости! Можел си да спреш във всеки един момент. Но не си, защото тя е щяла да вдигне шум и ти си се страхувал, че това ще разруши прекрасния ти животец, който искаш да водиш тук.
— Исках да дойдем в Гринич заради нас двамата. Да започнем отначало. Да имаме деца.
— И кога щеше да стане това?
— Не знам. Малко е трудно да се появят деца, когато ти не искаш да се любиш с мен — отбеляза Дийн.
— И очакваш да го правя, докато си имаш любовница?
— Казах ти, че нищо не се е случило между нас. А като се замисля, се сещам, че ти спря да спиш с мен преди всичко това да започне. Така че не можеш да се оправдаваш, че страниш от мен, защото имам връзка с Присила.
— Моля?
Софи въздъхна.
— Ще продължаваш ли да се правиш, че не знаеш за какво ти говоря?
Той се наведе напред и постави разтворените си длани върху масата, за да подсили ефекта от думите си — или за да запази равновесие.
— Но аз наистина не знам за какво говориш — заяви.
— Говоря за любовницата ти преди Присила.
— Кълна се, че преди Присила не съм имал връзка с никоя друга.
Тя го погледна настойчиво в очите, докато той отмести поглед.
— Дийн, мислех, че си решил да си честен с мен. Мислех, че най-накрая ще ми кажеш истината.
— Истината ти казвам. Ти си просто несигурна параноичка — обвини я Дийн, който реши да смени тактиката и да мине в настъпление. — Винаги си била такава.
— Може би си прав — призна тя. — Но може би имам основателни причини за това.
— Всички винаги се възползват от горката Софи — баща ти, мащехите ти, сега и аз. Така ли е? Струва ми се, че прекалено много си се вживяла в ролята на жертва.
— Прав си. Аз наистина съм жертва — каза Софи.
— И чия е вината?
— Моя е вината, че ме превръщат в жертва. Но не казвай, че съм виновна и задето ме мамиш.