— В такъв случай значи си излъгал Джулия, когато си й писал, че ще ме напуснеш заради нея?
— Да, излъгах я. Никога няма да те напусна. Знаеш го. Бих направил всичко, за да те задържа.
— Всичко ли?
— Всичко — закле се Дийн.
— Дори да убиеш Джулия?
— Боже, не! — Дийн трепна, сякаш някой бе вдигнал ръка, за да го удари.
— Значи не си я убил, защото се е разстроила от флирта ти с Присила и е заплашила да ми разкаже всичко?
— Не, не беше така. Софи, чуй ме. Не съм убил Джулия. Кълна се.
— Както се закле, че не си имал връзка с нея ли? И както се закле, че ще ми бъдеш винаги верен? Така ли се кълнеш?
— Не, не така — каза безпомощно Дийн.
— Не мисля. Затова ли не искаше да говоря с Алекс? Защото си се страхувал, че ще разбера? Между другото, как успя да се изплъзнеш на частния детектив, когото той нае?
Дийн не отговори.
— Дийн — подкани го тя. — Искам истината.
— Подкупихме го — смотолеви Дийн.
— И сигурно още му плащаш?
Дийн кимна.
— Нима си смятал да му плащаш до края на живота си? Защото, доколкото разбирам, докато те държи в ръцете си, трябва да продължиш да му плащаш.
— Знаех, че няма да е завинаги, само докато скъсам с Джулия.
— А после?
— После щях да ти разкажа всичко.
— И си мислел, че ще ти простя?
Той се поколеба, но после си призна.
— Да. Мислех, че ще ми простиш. Това между нас е много силно. Бях сигурен, че една глупава връзка не може да го промени. Мислех си, че ме обичаш силно.
— И си бил прав — кимна Софи. — Наистина те обичах много силно. И вероятно щях да ти простя. Но не стана така, нали? Виж как трябваше да науча.
— Защото си давах сметка колко зле ще изглежда. Боях се, че няма да ми повярваш… няма да повярваш колко много те обичам — поде умолително той и отново се пресегна през масата. Този път не изчака тя да сложи ръка в неговата, а направо я стисна здраво за дланта. Ала Софи не отвърна на жеста му.
— Толкова много те обичах — прошепна тя.
— Знам, че ме обичаше. Но и сега не е прекалено късно. Двойките минават през трудности. Знам, че е необходимо време, за да заздравеят раните, но хората успяват да останат заедно и след изневяра.
Софи внимателно издърпа ръката си от неговата.
— Ами убийството? — попита тя.
— Софи, кълна се…
Софи вдигна ръка, същата, която току-що бе издърпала.
— Моля те да не се кълнеш повече. Защо ме проследи предната нощ на игрището за голф?
— Аз…
— Искам истината — припомни му Софи.
— Добре.
— Добре?
— Права си. Аз бях.
— Но защо?
— Моментно хрумване. Видях те да се разхождаш и си помислих, че бих могъл да те сплаша малко.
— Какво правеше на игрището за голф?
Дийн не отговори веднага.
— О, разбирам. Имал си среща с Присила, така ли?
Той кимна.
— Но защо си искал да ме сплашиш?
— Помислих си, че след това ще спреш да се занимаваш с този случай. Страхувах се, че може да откриеш нещо.
— Нещо?
— За изневярата ми. Само за това. Защото знаех колко зле ще изглежда и може така да обърка нещата, че Алекс да не бъде осъден.
— Значи си се тревожил само за тържеството на справедливостта, така ли? А не че може някои други истини да излязат наяве?
— Да.
— Какво облекчение — въздъхна престорено Софи. — Значи нямаш нищо против да отида в полицията с това? — И тя бутна плика, който все още лежеше отворен на масата пред него.
Дийн сведе поглед, затвори плика и постави ръцете си отгоре, сякаш искаше така да запази съдържанието му.
— Софи, животът ни ще бъде съсипан, ако отидеш в полицията. Няма причина да го правиш. Миличка, моля те, помисли си пак. Кълна се… — Но се спря, когато видя изражението й. — Ще изкупя вината си. Само ми обещай, че няма да ходиш в полицията.
— Не мога — поклати глава Софи.
— Моля те. Заради мен. Заради нас.
— Казах ти, че не мога да ти обещая такова нещо.
— Искаш да кажеш, че не искаш.
— Не, искам да кажа, че не мога — уточни Софи.
— И защо?
Тя го погледна в очите и каза:
— Защото вече бях там.
68.
Софи и Дийн
Пред очите на Софи веселият, любящ и разумен Дийн изчезна и бе заменен от друг човек. Лицето му се изкриви от гняв.