И четвърто, рече Автора, добре пийнахме, на мен ми се завъртя главата и изобщо не се сещам как ще продължи тази история нататък. Йоасаф предложи всички да си тръгнат по живо, по здраво, но от страна на Автора му бе възразено, че такова решение е абсолютно невъзможно, тъй като сме едва в първата третина на повествованието. Блез изказа оригиналната идея, че при това състояние на нещата най-подходящо е Диона да почерпи по още едно, но и на него му бе възразено в смисъл, че пародията си е пародия и не трябва да се изражда в гуляй, или — не дай си боже! — в другарска вечеря. Има ли други предложения? Няма.
— Щом няма — заключи инспекторът Легре, — значи продължавам следствието. Кафе, моля. И алуминиев прах.
5
— Дотегнахте ми с този алуминиев прах! — кресна Диона. Инспекторът Легре търпеливо напълни лулата си, натъпка
я с пръст, почти минута се опитваше с мили думи да склони компютризираната си запалка да запали и едва тогава каза:
— Не може да се води следствие за убийство без алуминиев прах.
— Смея да отбележа, господин инспектор — намеси се Младежа (изглежда, си бе взел забележка, че трябва да е по-деятелен), — че труп няма. По-точно, труп има, но жив и здрав.
— Слушай, миличък. Само дилетантите имат нужда от трупове, разните там еркюлпоаровци, арсенлюпеновци, авакумзаховци. Аз работя не с трупове, а с логика. С методите на индукцията, дедукцията и репродукцията.
Редника веднага се оживи:
— Това за репродукцията ми допадна. Аз тъй имах един приятел, който се хвалеше, че има най-мощната репродуктивна система.
— Не ще да е бил много умен — заяде се Гражданина.
— Ти мълчи! И ти да имаш най-мощната репродуктивна система, изобщо няма да ти трябва акъл.
— Точка! — отсече Легре. — Ще минем и без алуминиев прах. И тъй, Омар, защо прободохте Катон с нож?
— Това не беше нож.
— Значи сте го проболи с това, което е то всъщност. Логично, нали?
— Логично, но аз освен това не съм го пробождал. Инспекторът Легре се замисли, а когато той се замисли,
главата му потъва сред облачета нежносивкав тютюнев дим — тъй поне твърдят автори, по-добри от Автора.
— Това вече е качествено нов момент, както се казва — съждение от втори порядък. Не си пробол Катон, не си пробол Блез, не си пробол Младежа, защото е непробиваем, нито тоя тук, нито Диона. Още по-малко мен. Да приемем това като възможност. Тогава отгоре, като вещество с по-малко относително тегло, плувва една мистериозна загадка: кого си пробол?
— Никого.
— Пиши — каза Легре на догиера. — Поетът е невинен. А сега да погледнем отблизо Диона.
— Не ги ли е омръзнало? — намеси се Блез. — Отблизо е направо кранта.
— Млъкни, старче! — отсече Диона. — Сега човекът гледа не мен, а работата си.
Редника пак се оживи:
— Един мой приятел тъй си гледаше работата пред всички, но после го прибраха като ексхибиционист.
— Ще ме провалите! — кресна Автора. — Нали се разбрахме, без двусмислени намеци!
— Твоите приятели са все сексуални маниаци! — това, естествено, беше Гражданина.
— Ти мълчи! Ако искаш да знаеш, един изобщо не ставаше за такъв, защото беше кандидат на философските науки.
— Не пречете! — прекъсна ги инспекторът Легре. — Да преминем от частното към общото.
— Протестирам! — развика се Катон. — Диона да не ви е общото!
— Мълчи, гълъбче — успокои го Диона. — Инспекторът по-добре знае.
Легре направи дълга пауза, за да привлече всеобщото внимание, след което измъкна от джоба си малко бележниче.
— Както докладва догиер нула нула седем, от седемнайсет точка дванайсет до осемнайсет точка пет, ти, Диона, си споделяла леглото с жертвата в лицето на Катон Марк Аврелиевич. Подробности няма да изнасям, тъй като за мъртвите или добро, или нищо.
— Пак протестирам! — викна Катон. — Аз съм жив.
— По този въпрос след малко. Засега хипотезата е само работна. Допускаме, че си труп. Но тогава още не си бил, макар, както докладва догиер нула нула седем, в леглото това да не е проличало. Но от осемнайсет точка пет до осемнайсет двайсет и две Катон Марк Аврелиевич се облича, което потвърждава моето подозрение, че е жив. В осемнайсет и трийсет жертвата е засечена в бара. Нататък следите се губят.