Блез се заинтересува колко пъти дневно им се полага храна. Четири. С първо, второ и трето? Оказа се, че има и четвърто — шише вино. Извинявайте за въпроса, но случайно да съм попаднал в рая? Не. в рая няма вино. Блез попита дали ще може да изпива и дажбата, която се полага на неговия съквартирант, тъй като той има ореол, а с ореол някак не вър ви. Разрешава се. Виното бяло ли е, или червено? На обяд червено, вечер — бяло. Дявол да го вземе, ядоса се Блез, направо ме е яд, че не фраснах Катон Марк Аврелиевич с ножа! За да изглади неприятното впечатление от тази фраза, Йоасаф каза: не, в леглото стопроцентово има паразити.
Блез реши да представи на пазача своя събрат по участ. Първо, каза, Йоасаф има ореол, ама истински, не бутафорен и не театрален реквизит. Второ, ореолът е в резултат на генетичен дефект, по-точно в седмата хромозома, а хромозомите са самовъзпроизвеждащи се ядрени структури и тъй като са много важни, биват два вида — диплоидни и хаплоидни. Пазачът възрази, че ако са чак толкова важни, би трябвало да са поне десетина вида, а не само два. Не е вярно, рече Блез, полюсите също са важни, защото там е студено, пък също са само два. Та значи има механизъм, който води до обмяна на генен материал между хомоложните хромозоми при тяхната конюгация още през профазата на мейозата, нарича се кросинговър, и изобщо у Йоасаф там нещо се е объркало, та в края на краищата е излязал въпросният ореол. Кросинговърът е много важно нещо, а хромозомите могат да бъдат хикс и игрек, но защо, дявол да го вземе, пазачът не вземе да донесе шише вино — може от обедното, може от вечерното. За да разсее неудобството, Йоасаф каза: не може в затворническо легло да няма паразити.
Разбра се, че няма смисъл да се носи — виното си е в хладилника. Тази щастлива вест така удари Блез, че той загуби разсъдъка си и затанцува около хладилника, пеейки: „Крилца ще ми пораснат като на божие дете…“ Йоасаф попита: колко? Блез: какво колко? Оказа се, че ставало дума за броя крилца, тъй като според Йоасаф имало серафими с по шест крилца, херувими — с по четири, и прости ангели — с по две. Блез каза, че на него му стигало само едно, тъй като не се стреми към охолство и разкош, защото благосъстоянието разваля човека, прави го стиснат, егоист, затова той предпочита само едно крилце. На възражението, че с едно крило не може да се лети, Блез обясни, че лично той не копнее да лети, че поначало тия, дето летят нависоко, са хора самомнителни и надути, пък той иска да си седи до масата с чаша в ръка, да си води кротък сократовски разговор, а крилцето ще си използува като ветрило. За да разсее неудобството от очевидната нелепост на последното изречение, Йоасаф каза: готов съм да се обзаложа, че в леглото има паразити.
— Има — призна най-после пазачът. — Въди се главно кренотрикс и лептотрикс.
— За пръв път чувам за такива въшки — призна Йоасаф.
— Не са въшки, а железни бактерии.
— Направени от желязо?
— Не — уточни пазачът, — ядят желязо.
— Защо пък точно желязо?
— Доскоро в тази килия бяха затворени роботи, затова. Изпоядоха ги пустите му хемобактерии. Единия го докараха изцяло до железен хидроокис, нищо не остана от него. И беше страшно топло, защото при тази реакция се отделя по двеста и шейсет килоджаула топлина.
— И какво стана с тях?
— Нищо, утаиха се. Сутринта идвам да нося закуска и какво да видя — утаили се.
Блез отпи бавно и каза със скръбен глас:
— Съдба роботска… Мир на хидроокиса им.
Пазачът каза, че според устава за вътрешния ред сега трябва да изземе всички предмети, с които биха могли да се самоубият — ножове, колани, вратовръзки и т. н. Блез от своя страна обясни, че не носи нож, обявил го е още на следствието, а вратовръзка бил сложил за последен път през 1662 година, около два месеца преди да умре. Пък и защо да се убива? Дето се казва, затворът също е за хората, ей на — Франсоа Вийон цял живот е бил вътре, пък какви стихове е написал! Като например баладата за дебелата Марго. Пък е бил и лисансие, и метр ес ар. Пазачът отвърна, че затворът наистина предразполага към поезия, защото е място уединено, безшумно и романтично, можеш да си правиш тайни срещи с Ерато (тук той смигна хитро), е, вярно, на дивана в кухнята, но диванът е широк и удобен, но не става дума за това, а за ореола. Блез рече, че предпочита Урания — хем пак си е муза, хем е по-интелигентна, макар че музите са вече поодъртели, но какво общо има тук ореолът? За самоубийството, каза пазачът; можеш например да забиеш на стената гвоздей, да се закачиш за ореола и да висиш, да висиш, докато умреш от глад. Първо, каза Блез, можеш да умреш от глад и без да висиш, достатъчно е само да не ядеш, и второ, ореолите са измислени за украса, за величие, за святост, а не да висиш на тях. Апропо, кой е изобретил ореола? — попита пазачът. И с каква цел? Йоасаф: ореолът е нещо като нимба, сиреч сияние, и е стар поларистичен символ у древните народи; що се отнася до неговия собствен, той е направен от хрущял. Значи не е истински, така ли? Съвсем си е истински, но не е от светлинно сияние, а от хрущял.