— Моля да се спазва процесуалният ред — каза Съдията. — Следва задължителна почивка с проветряване, след което ще продължим с разпита на подсъдимите.
5
През почивката всички вкупом отидоха да се проветрят в задименото барче на съда. Читателят вероятно не знае (откъде би могъл да знае?), че в Ню Бабилон съдът и театърът имат общо барче, но не защото и двете институции служат на шоубизнеса, а поради териториалната им близост. Беше преди, по време или след репетиция — няма значение, барчето по всяко време е наблъскано до полилея с гръмогласни актьори и актриси, които говорят неприличности, но пък с много правилна дикция. Актьорите са странно племе — в живота те играят много по-талантливо, отколкото на сцената; те твърдят, че вината за тази аномалия е в драматурзите — в живота драматурзите мислят нормално, пък го изобразяват с краката нагоре; драматурзите от своя страна се оправдават, че вината е в живота — в живота животът е много по-нормален, отколкото им се иска на ония отгоре; ония отгоре, разбира се, няма защо да се оправдават. Но, така или иначе, тази верига от взаимни обвинения е дълга и усукана, затова побратимяването между театъра и съда е от взаимна полза.
Още с влизането си единият от репортерите обяви, че в този процес има нещо подозрително — съдят двама за убийство, а не се говори за убит. Затова не е чудно убийството да е само хитър трик за прикриване на нещо по-особено. Да, каза втори репортер, от самото начало подозирам, че ще ги осъдят за обида на длъжностно лице, но тъй като не искат длъжностното лице да бъде дискредитирано, забъркват някакво несъществуващо убийство. Трети репортер шепнешком изказа предположението, че не е изключено въпросното длъжностно лице да е… и смигна, при което другите двама си плюха в пазвите. Първият веднага се развика, че някои безотговорни хора си отварят човката наляво и надясно и говорят гласно онова, което би трябвало да се казва само наум. И допълни, че не вижда защо трябва да се казва гласно нещо, което и без това всички знаят. Вторият запита: щом всички го знаят, защо да не се казва гласно?
Съдията поясни, че засега се въздържа да излага факти по делото, защото е професионална тайна, съдиите са нещо като гинеколози на обществото и нямат право, но решението ще е справедливо, особено що се отнася до Блез Паскал, който също е в кошницата, затова нищо чудно. Никой не разбра кое не е чудно, но Кмета се развика, че типове като тия двамата не само се правят на гинеколози, без да имат съответен документ за правоспособност, но и дрънкат гласно държавни тайни, от които враговете щедро се възползуват, следователно са фолклористи, индивидуалисти и маринисти и трябва да си получат заслуженото. След това разговорът се завъртя около театъра като вдъхновено от боговете изкуство. Единият от актьорите обясни, че стройните крака не са достатъчни, за да играеш добре Гертруда. На това една току-що оцветена актриса, вероятно изпълнителката на Гертруда, отвърна, че когато става дума за театър, най-добре е разните халтуристи да си траят, защото могат само да тръбят гръмки стихотворения по митинги и манифестации, а на сцената носят меча отдясно. Един от заслужилите рече, че цялата беда е в младостта на режисьорчето — то значи първо обърнало мерената реч в немерена, сменило местата на второ и трето действие, за да подсили напрежението, и накрая взело трите вещици от „Макбет“ назаем и ги вмъкнало в „Хамлет“. Защото вещиците се сърдели, че рядко ги качват на сцената. Драматургът на театъра веднага го засече с изявлението, че това е нов прочит на Били Шекспийър, нова концепция за театъра изобщо и нова естетико-философска ренесансизация на класическото наследство. Заслужилият възрази, че по-разумно е нови да са стоките на пазара, докато изкуството може и да е… Не и не! — ревна художникът на театъра. Целта е обемът да се запълни с функционалност, защото пространството започва да диша, докато всички тези дворци, мечове, наметала и венчета по главите са абсолютен кич!