На това място Кмета не издържа и се развика, че типове като тия двамата не само сменят местата на времето и пространството, но и рецитират гръмко какви ли не концепции по митинги и манифестации, следователно са структуралисти, фидеисти и имажинисти и трябва да си получат заслуженото. Диона искаше да каже, че да се използуват непознати думи пред широката аудитория, е признак на лошо възпитание, но не посмя да засегне Кмета, затова се задоволи само със забележката, че оная със синия панталон всъщност има плосък ханш. Редника незабавно пое репликата: един мой познат тъй харесваше жени с плоски ханшове, докато накрая се разбра, че от дете страдал от плоскостъпие, а такива не ги вземат дори войници. Омар допълни, че по религиозни и етнически съображения не би трябвало да харесва жени с плоски ханшове, но точно тая със синия панталон му допада, затова, ако не възразява, би я почерпил. Къде се е чуло и видяло актриса да възрази.
Свежооцветената Гертруда рече, че най-добре е разните халтуристи да си траят, особено пък този. По-късно се разбра, че въпросният халтурист изпълнявал ролята на гръмотевица, но на снощното представление се разгърмял не при появата на Призрака, а много по-късно — точно когато Офелия се дави. Халтуристът обясни, че живее в крайорбиталните квартали и докато хване звездолета, закъснял, което в края на краищата е човешко. Човешко — да, вметна някой, но не и гръмотевично. Намеси се и Катон Марк Аврелиевич — той досега си въобразявал, че гръмотевиците са електрически изпразвания на природата, пък се оказва, че и те си имат отговорник, при това нищо и никакъв халтурист от крайорбиталните квартали.
Заслужилият запита откога се репетира новата пиеса за архангели и защо отговорни роли се възлагат на външни статисти и аматьори. Отговорено му бе, че няма нищо такова. Тогава той посочи Йоасаф: ами този? Съдията обясни, че този не е дегизиран, а не му е чиста работата, затова се прави на светец, но почивката е към своя край, колкото — толкова. Кмета искаше да извика нещо за типовете като тия двамата, но Съдията вече беше се изправил, затова се задоволи само със заканително размахване на пръст.
6
Второто заседание започна с разпит на подсъдимия Йоасаф. Йоасаф разказа, че е роден отдавна, много преди разните ери, в семейство на благодетелни и благочестиви хора, затова природата — от благодарност — го дарила с ореол. Той, ореолът, не е намек за религиозност, а съвсем редовно природно образувание, каквито са всички останали органи на тялото, но резултат на дефект. Не, не е светец, но наличността на ореола го принудила да живее добродетелно, сиреч моралът му е резултат от биологичната конструкция. Останал съвсем отрано сирак, израснал в недоимък и лишения (тук една от съдебните заседателки се разплака), Йоасаф поема трудната съдба на друмника и ето вече много векове обикаля от град на град и събира философски учения — има, кажи-речи, хиляда и двеста на брой, които записва в бележници. Живее скромно и затворено, не е убивал дори насекомо, да не говорим за гръбначно, още повече бозайник.
— Трудно е — продължи Йоасаф, — с ореол е непоносимо трудно. Веднъж се реших да открадна. Просто влязох в магазина и задигнах два хляба — никой не ме спря на излизане. Реших, че не са ме забелязали, затова се върнах и взех още два. Пак тъй никой не ме спря. Направих го седем пъти — никой, нищо! Накрая касиерката ме спря: не се ли уморихте, свети отче, да ви помогна? Не се уморих, казвям. защото крада! Пък тя благо: кради, казва, кради, туй е знак божи. Какъв знак божи, креснах, аз хляб крада! Ти не крадеш, казва, ти си вземаш, пък детето ми е инвалид, горкичкото. Знак божи е. Как да й кажа, че не е знак божи, а дефект в хромозомите? Тук съдебната заседателка се разрида на глас.