— Сигурно е останал вътре — отвърна треперещата Диона.
— Щом не може да излезе сам, да бъде изнесен! — нареди Редника с тон на висш офицер с много медали за храброст.
Изнесоха го — мъж на около петдесет, с вид на пресен труп, от гърдите на който съвсем необичайно стърчи нож. Диона веднага се метна отгоре му и започна да прави изкуствено дишане уста в уста. Кой знае защо, но това, изглежда, й хареса, защото подир малко започна да търка бедра, а ръцете й инстинктивно посегнаха да разкопчават ризата му.
— Стоп! — отсече Редника. — Трупът да не се докосва с цел удоволствия до второ нареждане. Кой ще даде доброволни и чистосърдечни показания?
Напред излезе младо момче с лице на морфинист.
— Както си седя, и гледам — убиват го.
— То, дето се вика, може и да си ти — обади се от тълпата гражданин с модерни мустаци с двоен Т-образен профил. По-нататък ще го наричаме Гражданина.
— Защо пък точно аз? — попита Младежа.
— Тъй си знам — виновният пръв се оправдава.
— Не съм се оправдавал. — Значи си признаваш.
— Нищо не съм признавал — упорствуваше Младежа.
— Видя ли, значи си ти.
По всичко си личеше, че следствието има нужда от здрава ръка, а кой има по-здрава ръка от армията?
— Не, не, така не може — екна гласът на Редника. — Без следствие няма да мине. Като единствен униформен поемам съответните отговорни функции. Моля да гласувате. За? … Против? … Въздържали се?
На последния въпрос Йоасаф плахо вдигна ръка.
— На теб, старче, кой ти е давал правото да се въздържаш?
— Аз поначало се въздържам — смотолеви Йоасаф.
— Виж го ти — въздържател! Ако всички се въздържаха, човечеството щеше да изчезне. Твоето въздържание не се зачита.
Тук трябва да уведомим уважаемия читател, че гласуването като церемония няма да изчезне в бъдещето, макар че дотогава малцина ще си спомнят за какво точно служи то.
— И тъй, благодаря за единодушно гласуваното доверие — продължи Редника. — Ще се постарая да оправдая вашите надежди за справедливост. Предполагам, не възразявате да започнем от дамите?
Редника придърпа един стол под мястото, което му служи за сядане, кръстоса авторитетно крака и започна:
— Вашето име, госпожице?
— Я не се прави на идиот!
— Диона, моля те, не обиждай следствието. Облеченият в униформа е облечен във власт. Питам: вашето име?
— Диона Месалина.
— Видя ли, колко му е да си признаеш. Ние не обичаме да насилваме, макар че понякога е приятно. Питаме ви, Диона, къде бяхте по време на убийството?
Отговорът на Диона бе съдържателен и изключително ценен:
— Че откъде да знам?
— Не знае, ерго има алиби. Защото е казано: който не знае, е невинен. Казали са го на латински, а щом е на латински, значи е умно.
Някой простодушно попита кой точно го е казал, на което биде отговорено, че авторът е плешив, че е римски оратор и че носи очила. И освен това бил по-умен от всички тук, взети заедно. Всички кимнаха в знак на съгласие и следствието продължи.
— Може би случайно сте вие, господине? — подхвана Редника. — Абе я ела насам!
Гражданина с двойните Т-мустаци приближи плахо. Почти минута Редника го разглеждаше със съсредоточеността на натуралист, открил птица бозайник.
— Ако се съди по черепа — започна той, — стопроцентов ломброзовски тип. Ревнив, хиперсексуален, полиоргазмен и със садистичен уклон. Генетично обременен. Имате ли в рода си идиоти?
— Аз съм племенник на президент!
— Значи не е изключено. Всичко е ясно! Неовладян нагон, който тласка в бездната на престъпността. Убитият е сподирял хазяйката му, с която подозираният — ей този тук хубавец с мустаци на сом — поддържа редовни полови контакти. И в момент на ревност — хац с ножа!
— Глупости! — размаха ръце Гражданина. — Аз нямам хазяйка.
— Това не пречи да се поддържат редовни полови контакти — настоя Редника.
— Моля ви се, граждани, това са врели-некипели. Прочетете. Аз имам нотариално заверен документ, че съм полово немощен.
Гражданина размаха розова бланка с няколко кръгли печата. Редника грабна листчето и го зачете, мърдайки устни. Неколцина се опитаха да надникнат иззад гърба му, но той ги прогони.
— Да бе — възкликна Редника, — виж ти, нищо и никакъв човечец, а полово немощен. Да му се не надяваш! И как го постигна? С йогийски упражнения? Или с излишества? Или може би си интелектуалец?
Гражданина наведе глава и пристъпи от крак на крак:
— Не съм местен. Аз съм хуманоид от планетата Ерос, там всички сме такива.
— Вярно е, проверила съм, всички са такива — потвърди Диона.
— В края на краищата човекът си има документ, черно на бяло — намеси се Блез.