В този момент Редника не издържа и изкряска:
— Стоп!
Над площад „Опосум“ в Ню Бабилон легна тягостно мълчание. Всички очакваха следващия гениален ход на Редника, а той отчаяно блъскаше слепоочията си с юмруци:
— Не, хиляди пъти не! Никога не съм разследвал толкова объркано убийство. Очевидно престъпникът е твърде опитен, умело е прикрил следите си, оставяйки на местопроизшествието само един нож. — И неочаквано го озари очакваната от всички гениална мисъл: — Ножът! Ключовата дума е изречена! Диона, донесете лупа и алуминиев прах.
— Че откъде да ти намеря алуминиев прах!
— Аз не мога да извърша дактилоскопично обследване без алуминиев прах. — Тук Редника скочи, с твърда караулна крачка се приближи до Блез и го прониза с оловен поглед. — Вие случайно да сте чували някой да е извършвал дактилоскопия без алуминиев прах?
— Да си призная, не съм чувал — гласът на Блез потрепера.
— Чудесно! А случайно да обичате да киснете по кръчмите?
— Да си призная, обичам.
— Великолепно! И случайно тази ваша страст като птицата феникс да се събужда точно между седем и седем нула пет?
— Да си призная, будна е по всяко време.
— Конгениално! „Всяко време“ включва и времето между седем и седем нула пет. Така ли е, граждани? Дотук успоредните се пресичат. А случайно да имате хазяйка, с която да поддържате редовни …
Диона не издържа:
— Я ни се махай от главите с тази твоя хазяйка и нейните контакти!
— Моля ви, Диона, не пречете на следствието! — Редника беше категоричен. — И без това ножът е от вашата кухня, това си личи и без алуминиев прах.
— Нямам такъв нож.
— Въпреки това, въпреки това… — И Редника отново се обърна към Блез: — А вие случайно да имате такъв нож в себе си?
— Да си призная, нямам.
— Нямате, следователно този може да е вашият.
— Ама аз никога не съм…
— Не обичам думата никога! — разгневи се Редника. — Кога никога? Вчера никога или днес никога? А може би и утре никога? Никога намирисва на безкрайност, пък всички в света сме крайни, а някои дори ограничени. Един мой приятел казваше никога, никога, ама като й напълни корема, на ти едно никога! И тъй?
Блез започна бавно, колебливо, като придърпваше сегиз-тогиз пешовете на овехтелия си шлифер:
— По това време, господин Редник, аз не бях в кръчмата. По това време ние си говорехме тук с този кротък човечец.
— И до него ще стигнем. И неговата не е чиста. И тъй, господине, нашият последен въпрос е: защо точно тази вечер между седем и седем нула пет не бяхте във въпросната кръчма, след като всяка друга вечер сте там?
— Случайно. Просто излязох да глътна въздух и се заприказвахме.
— За което ще съжалявате! Може да се тълкува като опит да се избяга от местопроизшествието. И ви съветвам: не използувайте думата случайно! Случайността намирисва на идеализъм и метафизика — лепват ти шест месеца и край.
Това с шестте месеца беше само тактически ход от страна на следствието за сплашване на мирогледно отклонилите се граждани.
Редника се обърна към Йоасаф:
— Вие със собствените си очи ли го видяхте?
— Аз нямам други очи — кротко отвърна пътничето.
— Отговаря се с „да“ или „не“.
— Да, бога ми. Заклевам се в светата майка.
— Без религиозна пропаганда! Ще ти дам аз една майка на теб! Апропо, кой си ти и какво е това отгоре, имам предвид — на кубето?