— Ех, пък и ти! — и Автора го изгледа с укор. — Ако аз не знам, кой ще знае.
Редника се почеса по тила:
— Тъй де. Ако ти не знаеш, кой ще знае… Я ми го кажи на ухото.
— Не, в никакъв случай! — възрази Автора. — Трябва да спазвам законите на жанра, иначе кой ще ме чете…
— Ти си ги спазвай, ама аз няма повече кого да разпитвам.
— Има — каза Автора. — Себе си.
И отново се разтвори между страниците. Защото освен другите си достойнства Автора е скромен човек и не иска дълго време да е обект на внимание.
— Правилно! — възкликна Редника. — А себе си разпитвал ли съм? Не съм. И тъй като всеки разпит трябва да протича пред свидетели, ще се разпитвам на глас. Гласност, преди всичко гласност! А аз съм гласовит. Да започнем.
Редника седна на стола и попита със стоманен глас:
— Къде бяхте между седем и седем нула пет тази вечер? След това се изправи, застана с лице към празния стол
и отговори плахо:
— Бях в кръчмата.
Пак седна и пак със стоманен глас:
— Значи в престъпна близост с убития. Имате ли в себе си нож?
Пак прав и пак плахо:
— Нямам.
Тъй като сядането и ставането продължава до края на саморазпита, Автора няма да го описва в детайли, а ще предложи само диалога между Редника следовател и Редника подследствен.
— Следователно този нож би могъл да бъде ваш, нали?
— Би могъл да бъде и мой.
— Поддържате ли редовни полови контакти с хазяйката си?
— Поддържам.
— Ха така! Браво бе, хубавец! Ти си бил страшен Казанова!
— Е, чак пък… Как да не поддържам, на двайсет и две, русичка, с крака като прътове за овчарски скок, с ей такива големи … Пардон, господин Редник.
— Карай, карай, сочно я описваш.
— То цялото вика: „Ела и поддържай!“ Пък не съм садист в края на краищата.
— Имате ли документ за полова немощ?
— Опазил ме бог.
— Случайно да сте биоробот?
— Не съм. (Разкопчава мундира си.) Ей на, вижте колко съм космат.
— Великолепно! Всички подозрения водят към вас.
— Ами така излиза …
— Хе! — плесна ръце Блез. — Значи ти си го ръгнал.
— Да бе — и Редника зацъка с език. — Пък убий ме, не помня.
— Случва се — успокои го Блез. — Има хора със слаба памет.
— О, има — съгласи се Редника. — Аз тъй познавах един със слаба памет, но за сметка на това страдаше от педофилия. И точно в този момент…
3
И точно в този момент от кръчмата излезе симпатичен млад мъж, с брада и одухотворено лице, загърнат от глава до пети с бял чаршаф.
— Де го оня? — попита новодошлият. Езикът му беше понадебелял от виното.
— Кой?
— Дето го фраснах с ножа. Редника се усмихна доволно:
— Абе знаех си, че не съм аз. Ето — лисицата сама падна в капана!
И започна надълго и нашироко да обяснява, че заради униформата си е избран с всеобщо тайно гласуване да води следствието, при това единодушно. Йоасаф му напомни, че се е въздържал, но Редника отсече сухо, че това в никакъв случай не може да бъде забравено и че рано или късно това ще бъде платено заедно с лихвите. После значи се оказва, че един не знае нищо, друг е полово нещастен, трети — биоробот, четвърти си дрънкал едновременно с „ореолчестия“, пети бил страшен Казанова и на — нищо. Затова се води следствие. И тъй като доброволно се е появил нов свидетел, той трябва да бъде разпитан по всички правила на криминалното следствие и под клетва, че ще говори само истината, а неистините му се разрешава да премълчи.
— И тъй — име?
— Хияс ад Дин Абул Фатх Омар ибн Ибрахим ал Хайям.
— Туй всичкото на един човек ли е? Сигурно имате по два метра паспорти.
Обяснено беше, че на арабски това може да се запише на не повече от тридесет сантиметра, което все пак е някакво успокоение. После беше развита следната хипотетична ситуация: да си представим, че въпросният свидетел с чаршафа е все още дете и играе на улицата, увито в съвсем мъничък чаршаф, яде филия с масло и рови в пясъка на пустинята, но в този момент майка му иска да го повика — добре, значи ще се изправи в средата на оазиса и ще окне: „Ела да си измиеш ръцете, Хияс ад Дин Абул Фатх Омар Ибрахим и тъй нататък“. Не може, нали? Оттук следствието направи изумителния извод, че всеки човек с чаршаф непременно има някакъв съкратен вариант на името си. Оказа се, че да, има — на нашия човек на галено му казвали Омар Хайям.
— А, това вече е друго. Това, дето се казва, може да се търпи. Нашият втори въпрос е: къде бяхте тази вечер между седем и седем нула пет?
— Точно тогава го ръгнах с ножа.
— Което означава, че сте били в кръчмата, тоест в престъпна близост с убития.
— На около петдесет сантиметра.