— Чакате ли някого? — попита той и гласът му едва доловимо се промени: стана леко дрезгав от интерес и еротично внимание. — Може би снегът го е задържал. В Ла Гуардия е пълен хаос. Ето защо и аз останах още една нощ.
И тя се усмихна наум, защото наистина беше изискан начинът, по който той се опитваше да узнае дали човека, когото тя чака, е мъж или жена, докато същевременно й даваше да разбере, че той е сам.
— Изглежда тука мога да убия времето си — каза тя. — Хей!
— Хей — повтори той, без да беше сигурен какво значи това. — Нека да ви поръчам още едно от същото — той махна на сервитьорката. — Какво пиете?
— Благодаря. „Блъди Мери“.
— А откъде сте? Опитвам се да позная акцента ви.
— По произход съм от Айдахо.
— Наистина ли? Досега не съм срещал момиче от Айдахо.
Нещо в начина, по който той произнесе „съм срещал“, прозвуча предизвикателно, почти еротично, и тя се усмихна.
— Но сте срещали много момичета, нали?
Той й се ухили.
— Няколко.
Изненадан, той откри, че те вече флиртуват; техните тела водеха свой собствен разговор, когато й сподели, че е адвокат и тя му отвърна, че не изглежда толкова противен като адвокат. Той й обясни, че работи в музикалната индустрия, а тя го попита дали е тук по работа, или за удоволствие. Сподели й, че се надява и на двете. Облегна се назад, кръстоса крака и се усмихна с очарователна усмивка. Можеше да се позабавлява малко все пак.
— Преди да отлетите утре при съпругата и децата си.
Усмивката трепна смутено.
— Какво ви кара да мислите, че съм женен?
— Всички, които изглеждат добре, са женени — каза тя.
Сервитьорката донесе поръчката им. Макар че не бяха минали и пет минути, адвокатът й направи забележка за закъснението, а тя се извини намръщено и се оправда с навалицата. Докато се обръщаше, подръпна лекичко дясното си ухо, сякаш искаше да измъкне отвътре неговите думи и да ги хвърли на пода. Без да прекъсва разговора или да сваля погледа си от адвоката, момичето от Айдахо си помисли: „Трябва да запомня това, мога да го използвам някога“.
И го скъта дълбоко някъде в системата файлове на паметта си.
Адвокатът се казваше Алън. Той й подаде визитката си, където името му беше изписано с релефни сребърни букви. Тя му каза, че нейното е Клер и се извини, че няма визитка. Професията й не го изисквала, измърмори тя и закачлива усмивка заигра в ъгълчетата на устата й.
Той я попита какво работи.
— Колкото се може по-малко — каза тя и кимна към сервитьорката, сега измъчвана от друга маса, като поясни, че преди се е занимавала с това.
— Преди какво?
— Преди да разбера, че има много по-лесни начини да се печелят пари.
В очите му като електрическа крушка светна разбиране.
Все пак той не се втурна в атака веднага. Разказа й за някои от клиентите си в Атланта — назова известен тийнейджърски идол, който обичал малолетни момичета, и една хевиметъл звезда, която е гей, но не се осмелява да го признае. Обясни й, с явен намек, колко много пари могат да се правят от изготвянето на договори за хора, които са по природа импулсивни и е малко вероятно да ги спазят. Те се нуждаят от услугите на хора като него и при възлагането на договора, и при евентуалното му разтрогване. Накрая й предложи, понеже нейният приятел явно няма да дойде, да отидат някъде другаде, на ресторант или в клуб, където тя предпочита.
— Някъде, където е… скъпо — добави той, като наблегна на думата.
Окуражен от мълчанието й, тихо й каза:
— Или пък да си поръчаме рум-сървиз. Аз съм на горния етаж.
— Добре — съгласи се тя. — Рум-сървизът също може да бъде доста скъп. — Тя направи възможно най-късата пауза. — Ако съм в стаята.
Той издиша шумно.
— Аз не съм единственият тук в командировка, нали?
Същата усмивка пак се появи в ъгълчетата на устата й.
— Явно се справяш много добре с тоя случай, Алън.
— Преди всичко съм адвокат. Това ми е работата — да разбера кога свидетелят не казва истината.
— Нима аз съм свидетел? — промърмори тя и той поклати глава.
— По-надежден от съучастник.
Тя видя как сервитьорката измъкна писалка от косата си, за да се подпише клиентът. Още нещо за системата от файлове.