Тя вдигна дебела папка, завързана с ластик.
— Тук е всичко, което знаем за убиеца на Стела Воглер.
Тя сложи папката на бюрото пред Клер. — Предупреждавам те, че не е лесно за четене.
— Това ли се нарича психологически профил? — попита Клер, събирайки листите.
— Да, донякъде. Има също така и снимки, случайни истории и извадки от тетрадки. Работата малко ни прилича на бомба с часовников механизъм. Преди да започнеш да откачаш жичките, трябва да знаеш коя от тях е свързана с експлозива.
Кристиан Воглер почука на вратата на стая 507 на петия етаж в хотел „Лексингтън“.
— Кой е? — попита предпазливо Стела Воглер.
— Рум-сървиз.
— Нищо не съм поръчвала.
Отговор не последва. С жест на раздразнителност тя тръгна към вратата и широко я отвори.
— Сбъркали сте…
Обаче Воглер я изблъска навътре. Щом го видя, тя отстъпи настрана.
— Кристиан! Какво правиш тук? Аз мислих…
— Привет, Стела.
— Кристиан, моля те. Не е това, което мислиш.
Воглер метна чантата си на леглото, тя издаде тежък злокобен звук. Той погледна към д-р Литмън.
— Сега ли я удрям?
— Вероятно. Първото нещо, което искам да направиш, е да осигуриш контрол над ситуацията. Трябват ти кърпа и белезници. Направѝ го сега, докато тя е още объркана.
Франк кимна. Като се върна в ролята си, той изтърси съдържанието на чантата на леглото: каша от навити на кълба метални вериги, белезници и ивици плат за запушване на устата.
— Аз ще пищя — възрази Клер.
— Не е задължително. Повечето хора убеждават себе си, че ще се съпротивляват в такава ситуация, но фактите показват, че те се парализират от комбинацията на нерешителност и неспособност да повярват на случилото се. И още нещо, ако Кристиан те удари, ти ще бъдеш в шок. Той ще използва този момент, за да овладее положението.
Франк се направи, че удря Клер по лицето, после я обърна и сложи белезниците на китките ѝ. Ръката му на рамото ѝ беше толкова тежка и непреклонна, когато той я завъртя обратно. Тя почувства мъжката сила, която се излъчваше от него и изпищя.
— Извинявам се — каза той и отслаби хватката си.
тринадесет
Добре дошли в Некрополис!
Тук е само за пълнолетни, които са членове на уебсайта, за тези, чиито фантазии включват тоталната обмяна на енергия и сценарии с преобладаващо надмощие. За повечето хора тук всичко е физически отблъскващо. Нямаме намерение да се извиняваме за това какви сме. Но ви предупреждаваме да не влизате тук, ако тези неща не са за вас.
В Некрополис няма ограничения. В реалния живот практикувайте безопасен секс.
Клер попълни регистрационната форма и зачака компютърът да я изпрати. След няколко минути чу пиукане. Паролата ѝ като член бе получена на имейла ѝ.
— Когато полицията влезе в компютъра на Воглер, бяха проверени записите със задна дата — това ѝ бе казала д-р Литмън по-рано. — Те откриха, че от компютъра са били посещавани над дузина хард-секс сайтове — тя подаде на Клер няколко разпечатки. — Това е домашното задание за днес. Намерѝ всичко каквото можеш за хората, които посещават тези места. Почетѝ за тях, говорѝ с тях. Опитай се да разбереш защо тези хора са такива.
— Да говоря с тях? Дали те ще искат да говорят?
— Разбира се. Ти трябва да си измислиш и своя история.
Д-р Литмън погледна на часовника си.
— Ще дойда след няколко часа, за да видя какво си направила.
* * *
Клер изписа паролата си върху екрана и изведнъж се озова вътре.
Сайтът беше разделен на няколко секции: Снимки, Фантазии, Самотни сърца, Чат. Съобщението гласеше:
След като си още нова, защо не се разпишеш в книгата за гости и не се представиш? Прочети какво са написали някои нови членове или влизай направо в чата и ни поздрави.
Какво да напише? Би искала Кони Литмън да е тук, за да я посъветва. Тогава тя осъзна, че психиатърът съзнателно я остави, за да се справи сама. Как наричат това учителите? Научаване чрез опит.
Изглежда проверките още не бяха свършили. Провериха я на устния изпит, сега предстоеше писменият.
Тя написа:
>> Привет. Казвам се Клер. Аз съм на двадесет и пет, живея в Ню Йорк.
Тя пое дълбоко въздух и продължи:
>> Не знам дали ще събера смелост да проуча реално моите фантазии, но бих искала да споделя моя опит, мечти и мѝсли с другите членове.
За няколко минути тя получи три отговора.
>> Привет, Клер. Харесва ли ти тази снимка?
Тя гледаше ужасена как изображението бавно се отваряше. Беше голо момиче, пронизващо с нож корема си, кръв шуртеше навсякъде.