— И така, вие искате аз да превърна този списък в правдоподобен характер?
— Точно така.
— Няма проблем. Това е нещо като изграждане на характер по почерка, така ли? Само че тук характерът е на първо място. Как мога да го доближа?
Д-р Литмън затвори маркера с капачката.
— Остави това на нас.
четиринадесет
Скъпи мистър Воглер,
Вие може би си спомняте, че ми дадохте на заем книгата, която Ви изпращам: „Цветя на злото“. Срещнахме се с Вас във Флаерти преди около шест месеца, и макар че срещата ни беше кратка, аз често мисля за нея. Извинявам се, че не върнах книгата по-рано. Четох стиховете с интерес и не исках да я връщам, преди да прочета всичко.
Всъщност аз ще бъда напълно откровена с Вас и признавам, че имаше и друга причина, заради която не Ви се обадих по-рано. Прочетох във вестниците, че е починала съпругата Ви и не знаех как да се обърна към Вас. Надявам се, че сега, след като мина известно време, болката се е притъпила. Повярвайте ми, аз знам какво е да загубиш близък човек.
Възможно е тези мои преживявания да са причината да усещам такъв резонанс у Бодлер. Обичам особено неговите мрачни и двусмислени стихове. Аз също имам моята „жажда за забрава“, и ми се струва, че виждам в поезията му нещо от моята чувствителност.
Опитах се да преведа няколко стихотворения, макар да съм сигурна, че ще се смеете над моите усилия. Но ми се струва, че думите му губят от еротиката си при превод.
Ще ми бъде интересно да знам, какво мислите по този повод. Изпращам Ви своя адрес по електронната поща с надеждата, че можем да продължим разговора си.
Клер Роденбург
* * *
— Той няма да отговори — каза Франк.
— Ще отговори, ако е убиецът — спокойно отвърна д-р Литмън. — Ако е убиецът, той ще бъде привлечен от уязвимостта ѝ, както акулите се привличат от кръвта.
Другото занятие се проведе този път на открито, докато д-р Литмън поглъщаше дима от поредната цигара.
— Първият ми план за атака е да накараме Воглер да разкрие себе си чрез своите фантазии. Ако той е убиецът, сигурно има изключително сложен и добре организиран живот, посветен на фантазиите му. Убийствата подхранва фантазиите, а фантазиите пък подхранват желанието пак да убиваш. Вярвам, че в подходящи условия и при подходяща довереница той може да разкрие какво представляват фантазиите му.
— Защо трябва да го прави това? — възрази Клер. — Мисля, че всички се съгласихме, че този тип е твърде умен.
— Да, но също така е и самотник. Той осъзнава, че е престъпил прага, който го отделя от другите мъже. Той няма да изпусне шанса да се свърже с някого, който, според него, споделя наклонностите му — говорейки, тя размахваше цигарата си, сякаш дирижираше. — Когато се разкрие, детайлите от фантазиите му все повече ще заприличват на подробностите на действителното убийство, и това няма да е изненадващо, защото фантазиите го крепят. Той получава мощно удовлетворение, като изживява всеки момент. Мисля даже, че ще се постарае бързо да тласне връзката с довереницата си от думи към действие. Той ще измисли подходящ според него претекст, за да премине към физическа интимност.
Клер се обърна и погледна д-р Литмън.
— Физическа интимност? Имате предвид, че той ще иска да спи с мен?
— Не се безпокой. Ние ще имаме информацията, която ни трябва, много преди да стане дума за това.
— Но аз ще трябва да… го съблазнявам, така ли?
Д-р Литмън погледна Клер. След това тя се наведе над нея и я целуна по устните. Клер не реагира.
— Добре — каза д-р Литмън. — Много добре.
Клер вече имаше нови приятели. Кери, Виктор, Малчугана, Бетовен и Маркиза.
>> При болката елегантността е всичко. Когато завързваш и риташ в корема някой безволев, ти не получаваш никакво удовлетворение. При завършеното изживяване половината от удоволствието зависи от избора на позата или от действието, при което даже слабото движение или малката промяна в затягането на възела предизвикват изтънчени страдания.
Това е Бетовен. Кери допълва:
>> Абсолютно вярно. Една от моите любими играчки беше обикновена дървена дъска, обърната на ръба си и с няколко инча по-високо за удобно възсядане. Моят задник трябваше да се изправи на върховете на пръстите си, да го възседне. Да я наблюдавам как се надига толкова изтощена от тази поза и как се отпуска на причиняващия болка ръб беше удоволствие за мен.
Клер се обади:
>> „Задникът ми“? Извинявай, не те разбрах.
Виктор поясни:
>> Когато Кери говори за задника си, тя няма предвид своята анатомична част, Клер. Тя говори за някого, подвластен на нея.