>> Аха. Извинявай.
Светът, който тя откриваше за себе си, беше недостъпен и пълен с жаргони, както при военните. От акронимите ѝ се виеше свят. CP, BDSM, СВТ, YMMV. Тя събра кураж да попита какво означават някои от тях, като откри между другото, че YMMV, значещо „разстоянието ти май ще се промени“ всъщност означава нещо съвсем друго.
Разговори за ухапвания по врата, Вуртенбургски колела, върховно пространство и игра с пони я объркваха.
Ето какво пишеше Кери:
>> Върховете и дъната взаимно се допълват, като две части на пъзела, Клер. За нас тези връзки са толкова естествени и близки, както са свързани „мъжкото“ и „женското“ във ваниловия свят.
>> Ванилов свят? О, разбирам. Аромат, който подхожда на всичко.
>> Точно така.
Кери добави:
>> Невинността ти е прекрасна, Клер. Сигурно няма да искаш да влезеш в сайта и да опиташ някои от моите кибериграчки. Компютърният секс не е като истинския, но може да бъде също толкова интензивен.
Сега се обади Виктор:
>> Оставѝ я на мира, Кери. Тази вечер Клер е заедно с нас просто като любознателен наблюдател.
Клер харесваше Виктор. Независимо, че рядко се включваше в дискусиите, като предпочиташе да остане невидим настрани, той изглежда се бе определил за неин водач в този странен и нов за нея свят. И много добре го правеше, за да не остане тя потресена.
>> Нещо от рода на „първо опитай, после купи“.
На Кери ѝ хареса. Клер започна да пише:
>> Повече ми прилича на състоянието преди скачане. Практически аз не съм нова в този екип. Преди време познавах един, който беше вътре в нещата, но бях много млада тогава и се отдръпнах, когато ми се стори, че става нещо като наклонност.
>> Така ли? Веднъж навлезеш ли в този свят, във всяка връзка контролът присъства подсъзнателно. Ние приемаме явно това, на което другите не обръщат внимание. Нали знаеш; „В любовта само единият целува, другият само подава бузата“.
Това беше Маркиза. Клер написа импулсивно:
>> За себе си предпочитам Бодлер. „Колко спомени — сякаш съм вечност живял…“
Кери:
>> О, Боже, не и ти.
>> Какво не и аз?
>> Виктор постоянно цитира Бодлер. Хайде, Виктор, подкрепи екипа си.
Но Виктор продължаваше да мълчи.
В друга стая в същата сграда д-р Кони Литмън и Франк Дърбън седяха един до друг пред компютъра, като наблюдаваха редовете от текста, плъзгащи се надолу по екрана.
— Добре се справя — каза накрая Кони. — Тя изгражда мотивацията и мястото на действие, като едва забележимо се обръща към ментора си да ѝ подскаже какво да прави или причината, поради която да се отдръпне, ако навлизането в нещата стане много бързо.
— Аз ти казах, че тя може да импровизира по-добре, отколкото просто да фантазира глупости.
— Ако тя все още импровизира — отговори Кони.
* * *
Минаваше полунощ, когато тя излезе от сайта. Очите ѝ бяха възпалени, а от писането на клавиатурата я боляха китките.
Когато минаваше покрай отворената врата на д-р Литмън, чу как психиатърката я повика. Кони седеше на бюрото си, обградена от документа. От цигарата върху пепелника тънка струя дим се вдигаше към фунията на настолната лампа.
— До късно работиш, Клер.
— Изгубих представа за времето.
— Нали знаеш, че не плащаме извънредни часове — д-р Литмън извади един плик. — Но все пак плащаме. Ето заплатата ти за първите две седмици в аванс.
— Това чек ли е? Само че аз нямам банкова сметка.
— Знаем. Не се притеснявай. Две хиляди долара в брой.
Д-р Литмън изчака, докато стъпките на младата жена заглъхнат в дъното на коридора, преди да отвори пак папката, по която работеше.
Папката беше надписана: „Клер Роденбург: психологически профил“.
Когато Клер се прибра, Беси още не се бе върнала от театъра. Погледна часовника си — минаваше един часа. Възможно е нейната съквартирантка да работеше над адреналина си в някой бар.
Клер извади от плика си хиляда долара и ги разпръсна по възглавницата на Беси. Банкнотите още миришеха на цигарите на д-р Литмън. На последната от тях Клер написа с червилото, което взе от тоалетната масичка на Беси „наем“.
Когато поставяше червилото обратно, забеляза смачкана визитна картичка между шишенцата с грим. Единият ѝ край беше откъснат. Тя взе визитката и я приглади.
Алън Голд
Сдружение Голд
Адвокат в Музикалната индустрия
Беше посочен адрес в Атланта.
Ти сигурно бързо го изработи, Алън.