От Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]
За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
Скъпи Кристиан,
Благодаря ти за фантазията. Тя е прекрасна. Но повярвай ми, Кристиан, нещата, които ми изброяваш, донякъде са скучни за мен. Нещата, които харесвам… ме плашат с това, че са много крайни. Боже, защо ли ти разправям всички тези странности? Понякога гледам на нещата, които ме запалват, които ме унижават, които ме правят безсилна, уязвима и уплашена и си мисля, че с мен нещо не е наред или че донякъде съм странна.
Казвам ти го само, защото чувствам, че ти наистина ме разбираш. Винаги се притеснявам да не би това, което ти пиша, да е неправилно. По-добре да се сбогуваме сега, докато не сме стигнали твърде далеч.
Написах нещо сама. Кажи ми ако ти харесва.
С любов,
Клер.
<<forchristian.doc>>
От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
За: Клер Роденбург [ClaireR@colormail.com]
Клер,
Каква необикновена жена си ти наистина. С нетърпение очаквах да се върнеш. Междувременно тук ще намериш нещо, което е по вкуса ти.
<<clair2.doc>>
Във втората си фантазия за Клер Кристиан описваше как ще завърже очите ѝ и ще я бие с колан. Той пишеше:
„Коланът оставя следи по тялото ти. Това е змия, дълга черна серпантина, която пропълзява по извивката на съвършените ти гърди, по вдлъбнатината на мишницата ти, по издатината в слабините ти и по набъбналото езиче между бедрата.
Ти трепериш. Змията изпълзява назад. Но тя само се отдръпва, за да събере сили за ухапването.
Ти се напрягаш в очакване на почивката, чувстваш, че нещо докосва устните ти — краят на колана. «Целуни го» -заповядвам аз и ти покорно допираш устните си до меките, жестоки устни на змията. Тук има пауза. И изведнъж ти изпищяваш. Чувстваш сладкото, остро ухапване на зъбите ѝ по корема и по гърдите си.
Аз казвам спокойно: Един…“
В третата си фантазия той описваше как Клер лежи на чисти чаршафи, обкръжена от множество свещи, като тяло върху олтар от бял камък.
„Събирам свещите една по една. Те са мазни и тежки, като свещите в черква. Техните пламъци са очертани като остриетата на копия, големи и побелели от жегата, отгоре с мастилен пушек. Всяко пламъче е обкръжено с диск от чист разтопен восък. Аз държа първата свещ над твоето неподвижно тяло и изливам горещия восък върху теб. Ти потръпваш, но не крещиш. Восъкът се втвърдява по меката ти кожа като белег.“
В четвъртата той я описваше, изненадана в хотелската си стая от бездушен, мистериозен непознат, който я завързва с въжета за леглото.
— Това е добре — каза д-р Литмън, като четеше направо от екрана. — Тук вече имаме доста материал.
— Какво например? — попита Франк.
— Например, принуждаването. Той прогресивно се приближава към действителните обстоятелства на убийството. И това че го прави в хотелската стая е много показателно застъпване.
— Но няма нищо, което знае само убиецът. Адвокатът ще каже, че ние сами го наведохме на мисълта за хотелската стая, като му казахме, че Клер в момента пътува.
— Дай му време, Франк. Според фактите аз вече мога да кажа, че Воглер има сексуални отклонения, каквито малко хора споделят. Възможността Стела да е познавала двама като него е минимална. Нека мрежата бавно да се затвори. Тя ще се стегне, когато му дойде времето.
От: Клер Роденбург [CIaireR@colormaiI.com]
За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]
Това е прекрасно, Кристиан. Но се чудя докъде може да стигне смелостта ти. Що се отнася до срещата ни, ще си помисля. Имам чувството, че съм раздвоена. Част от мен казва: ти трябва да се срещнеш с този невероятен мъж, който толкова добре те разбира. Другата част ми напомня колко много пъти вече съм губила. А веднъж, добре, ще ти кажа, веднъж не се провалих, но накрая беше даже по-лошо. Това е дълга и трагична история, за която някой ден вероятно всичко ще ти разкажа.
Четох последния ти имейл в киберкафе в Чикаго с две типични колежанчета на съседния компютър. Само да бяха видели, какво чета! Нямах търпение да се прибера в хотелската си стая и да се усамотя, фактически… Изпращам ти пасаж от Бодлер, който намерих тук в книжарницата.
Извършихме ли с тебе прибързани постъпки?
Кажи защо уплаха и ужас ме гнетят?
Щом промълвиш „мой ангел!“, от страх усещам тръпки,
И все пак мойте устни към твойте се стремят.
Пиши ми, Кристиан. Моля те.
Клер
X
осемнадесет