— Взети са като трофей?
— Не. Изхвърлени са в тоалетната чиния. Не са могли да минат през коляното, защото са прекалено тежки и са останали в гърнето.
— Интересно — каза д-р Литмън. — Бижутата на Стела бяха извадени по същия начин, нали така? — Тя се вглеждаше в остатъка от врата. — Дали се е борила? — Както и на Франк, гласът ѝ е безстрастен, професионално-монотонен.
— Съдебният лекар не е сигурен. Има следи от борба: надраскани стени, счупена лампа. — Той ги показа на Кони. — Но проблемът е там, че на такова място може и да са отпреди.
— А снимка от „Полароид“?
— Няма такава.
— Имало ли е полово сношение?
Франк поклати глава.
— Един мой колега работеше във Вайс. Той мисли, че жертвата е проститутка. Ако е прав и ако тя е имала и други клиенти за последните двадесет и четири часа, то пробите няма да бъдат много от полза. — Той сви рамене. — Ние ще се опитаме, разбира се. Може би ще успеем да проследим други нейни клиенти и да ги елиминираме. — Той не звучеше обнадеждаващо. — Ти какво мислиш, Кони? Дали е същият тип?
— Не съм сигурна. От една страна — това е хотелска стая, това е друго свръхжестоко убийство, а също така и украшенията несъмнено ни навеждат на мисълта за един и същ модел на поведение. Но трябва да видиш също така и всичките различия. Да, това е хотелска стая, но в съвсем различен хотел и със съвсем различен комплект от обстоятелства. Убиецът на Стела е дошъл подготвен. Той е вложил старание във всичко, което прави; искал е да бъде перфектен, точно да следва фантазиите си. Това тук изглежда по-слабо организирано, с по-слаб контрол.
— Може би този хотел е единственият, за който той може да плати в брой — каза Франк. — Направих някои проверки; сега в града се провеждат две големи конференции. На този бряг на реката няма нито една свободна стая.
— Тогава остава въпросът защо той си е тръгнал още по тъмно. Даже не е дръпнал пердетата. Убиецът на Стела доста време е стоял при нея. Спомняш ли за снимката?
— Може би се е безпокоял, че ще се чуе шума от борбата. Всичко, което е знаел е, че сводникът ѝ я чака.
— О’кей, но защо ще върши подобно нещо на първото място, което му попадне, щом може да го направи там, където поиска?
— Това е нещо, над което трябва да се помисли. — Франк повдигна ръката на трупа. — Погледни тук.
На дланта на момичето беше написано нещо.
Психиатърът се наведе да го разгледа отблизо. Трябваше ѝ малко време, за да прочете написаното на тъмната кожа с черен химикал.
— „www.pictureman.com“. Това е уеб-адрес.
Франк поклати глава.
— Да погледнем по този начин.
— Какво те кара да мислиш, че това тук има отношение към убиеца? Някои хора си правят записки по ръцете, за да не забравят.
— Така е. Но ако беше проститутка, всичко записано на дланта ѝ щеше да се изтърка за нула време. — Той направи циничен жест, за да поясни своята мисъл.
— Някой провери ли го? Това е хард-секс сайт, нали?
— Не е. Това е странното. Когато набереш този адрес, компютърът отговаря, че той не съществува.
След това Кони заведе Клер в магазин за кафе, където ѝ купи кафе и сипа в него две пакетчета захар.
— Изпий това — каза тя. — Ще ти помогне.
Клер взе чашата с две ръце, за да може да я доближи до устните си.
— Образите на екрана — каза Кони. — Те никога не се повтарят.
Клер кимна.
— Ти прекрасно се справи днес — похвали я д-р Литмън.
Клер се вслуша в гласа ѝ.
— Справих се? Като „Мис Роденбург, свободна сте, можете да тръгвате?“
— Винаги си свободна да тръгнеш, Клер. Никой не може да те накара да го правиш.
— Затова ли искахте да дойда с вас? За да видите, дали ще се уплаша?
— За да видя, дали си готова.
Тя усети внезапно ускорение на пулса си.
Кони продължи:
— Както ти е известно, аз имах съмнения относно тази операция. Бих искала повече време за подготовката ти, много повече време. Но ние го нямаме. Започне ли разписанието на убиеца, тоест интервалите между убийствата да се съкращават — той никога няма да спре. Сега възнамерява да убива много по-често. — Психиатърът кимна. — Кажи довечера на Франк, че утре се връщаш в града.
част шеста
Някои известни поети доста отдавна разделили помежду си по-голямата част от цъфтящото кралство на Поезията. Смятам го най-малко за забавно, защото по-предизвикателно е да отделяш прекрасното от греха.Шарл Бодлер, „Цветя на злото“
деветнадесет