Клер гледаше ужасена и очарована. Момичето на рамката повдигна глава и изглежда нещо промърмори на единия от мъжете. Той се обърна към стената зад себе си и закачи камшика си на една кука. Едва сега Клер забеляза, че цялата стена е покрита с инструменти: навити въжета и кожени гривни, изкусно изработени камшици и Чаплински бастунчета, белезници и каиши. Мъжът свали от стената голяма обла бухалка. Жената леко размърда краката си в гривните и Клер зърна проблясването на нещо остро дълбоко между бедрата ѝ. Мъжът с бухалката започна да я налага с нея по-бързо отпреди. Бедрата ѝ започнаха да треперят. Тя вдигна главата си и започна да вие. Едва тогава мъжът спря. Той застана до главата на момичето и я накара да целуне бухалката.
Когато я отвързаха, тя остана да лежи екзалтирана. Малката група наблюдаващи, възбудена от представлението започна да споделя своите впечатления. Някои продължаваха да гледат. Шоуто свърши.
— Горе има бар — каза Кристиан. — Или искаш да отидем на по-спокойно място?
— И така? — попита той. — Това ли беше, което очакваше?
Сега те се разхождаха по Бродуей. Независимо, че вечерта беше топла, Клер трепереше.
Те, разбира се, очакваха, че нещо подобно ще се случи.
— О, всичко това вече съм го опитала — каза тя толкова равнодушно, на колкото беше способна.
— Бях там, правих това, получих тениската. Това не ми направи впечатление.
— Не си и помислих, че това ще стане — промърмори той.
— Всичко това е толкова… глупаво, не е ли така? Толкова измислено. Освен това, в ситуация, подобна на тази, това е най-малкото за хората, които наистина се контролират. Винаги има спасителни думички. Цветовете обикновено са: червен за „спри всичко“, жълт за „спри този вид наказание“, зелен за „дай ми още от това“. Обзалагам се, че това момиче точно така се обади на биячите, за да превключат на бухалката, защото по-малко боли.
Той кимна, явно впечатлен от дълбоките ѝ познания.
— Тези места малко ми напомнят атракциите в Дисни — продължи тя. — Изглежда ужасно, можеш даже да се почувстваш ужасно в първия момент, но дълбоко в себе си знаеш, че всичко това е преструвка.
Той спря.
— Точно така. И аз точно така го виждам, Клер.
— Какво виждаш?
— Ти не търсиш някакъв тъмничар, като в анимационен филм, който ще прави с теб всякакви глупости. В това няма реалност. Ти търсиш някого, който да те хване за ръка, когато заедно ще скочите в бездната.
— Това е вярно — каза тя меко.
— Някого, който ще те заведе на мястото, където няма спасителни думи, за да викаш, когато те обхване ужас.
Отзад, малко по-надолу на същата улица имаше пешеходци, които спираха, когато спираха и те. А също така и бял фургон със затъмнени прозорци, който се движеше по тротоара на петстотин ярда след тях, и спираше за малко до бордюра.
— Имаш предвид смъртта нали? — попита тя.
— Имам предвид вярата — каза той. — Когато изцяло вярваш на някого, няма спасителни думи.
Той каза, че харесва апартамента ѝ. Това е точното място, където той си представяше, че тя живее: непретенциозно, но с безупречен вкус.
Тя се извини за леката миризма на боя, като каза, че скоро е правила ремонт.
На 49-та улица в китайския супермаркет той купи подправките: джинджифил, смес от пет подправки, семе кардамон, пресни кълнове от фасул и от грамаден аквариум, който бълбукаше до задната стена на магазина — жив морски рак, грамадните предни щипки на който бяха вързани с връв. На връщане в таксито тя със страх наблюдаваше, как чантата с обяда им се опитва да се предвижва по седалката.
Той напълни тенджерата със студена вода в кухнята и ѝ демонстрира безболезнен начин за убиването на рака, като го загряваше постепенно заедно с водата. От време на време той удряше с щипките си по стените на тенджерата, като стар боксьор със завързаните си юмруци. След няколко минути стаята се изпълни с високо свистене.
— Въздухът излиза от черупката — каза той.
Докато ракът се готвеше, Кристиан приближи и нежно взе в ръка брадичката ѝ. Той обърна лицето ѝ към себе си. Тя усети слабо ухание на непознат вносен одеколон. След това почувства неговите тънки, твърди устни върху нейните. Тя отвърна на целувката, позволявайки на тялото си да бъде послушно на неговото, като се извиваше в прегръдките му; платът на сакото му дращеше оголените ѝ рамене и крака.
— Мисля, че пъстървата току-що глътна мухата — промърмори Кони. — Или това скоро ще стане?
— Във всеки случай изглеждат така, сякаш и двамата глътнаха по нещо — каза Франк. Той оправи контраста на монитора, мърморейки под носа си.
— Съблечи се — каза той.