Клер така свикна с камерите, че съвсем забрави за тях.
Когато се разхождаше гола из апартамента, клатушкаше се пияна или си говореше сама, изведнъж се сещаше, за тях и мислеше, че в момента някой полицай я наблюдава.
Понякога нейните вечери с Кристиан оставяха у нея чувството на нервност и разочарование. Тогава тя се успокояваше с разходките до „Хърли Бар“ и със срещите с Брайън, когато той приключеше работата си.
Веднъж, след като прекали с коктейла на Брайън „бърбън с бърбън“, тя го замъкна в апартамента си. Едва когато престъпи прага с наполовина празна бутилка в ръка, тя се стресна.
— По дяволите!
— Какво има?
— Нищо.
Това, което той не знаеше, нямаше да го нарани. А тя винаги ще изключва тока, докато са в спалнята.
Той се огледа.
— Хубаво местенце. Тук е гот.
— Моля?
— Много е подредено. Има възрастни. Очаквах нещо по-малко културно.
След това тя го блъсна в спалнята и го язди, докато той я помоли да спре.
Бяха с Кристиан на театър, когато тя се сблъска с Раул.
Обикновено тя избягваше театъра, даже като тема за разговор, но Кристиан по някакъв начин беше разбрал, че това е страстта ѝ. В театър „Кръг“ даваха нов спектакъл, който събра възторжена критика. Всичките билети бяха продадени, но с някаква магия той успя да намери отнякъде билети за тях.
По време на антракта, в бара тя чу „отровен“ глас зад гърба си.
— Разбира се, цялата тази еуфория винаги се подкрепя от публиката. Нищо по-хубаво не могат да направят, милинките.
Клер се опита да се отдръпне, но той я видя.
— Клер, скъпа. Нали това е ужасно?
Тя трябваше да предвиди, че подобно нещо можеше да се случи.
— На мен ми харесва — плахо каза тя.
— Наистина ли? Мисля, че щом отдавна не се занимаваш, трудно можеш да съдиш — каза той подигравателно.
— Това е Раул Уолш — с неохота го представи тя на Кристиан. — Той играеше пеещия плъх в мюзикъла.
— По-скоро пеещата мишка — каза Раул и очите му се стесниха.
— Но, по дяволите, Клер, какъв е този акцент?
— Чух, че второто действие ще е по-хубаво — каза тя, за да се отърве от него. — Това звънеца ли е?
Но веднъж започнал, Раул не възнамеряваше да я пусне толкова лесно.
— Та говорейки за симпатичен акцент, видях твоя познат барман миналата вечер. Какво направи с него? „Не бих качал, че сексът с Клер е груб, но когато накрая слезе от мен, разбрах, че преди малко бях обрязан.“
Той великолепно имитира австралийския акцент на Брайън. Приятелите на Раул се разсмяха угоднически. Кристиан също се разсмя.
Той прегърна Раул за раменете, сякаш го поздравяваше за шегата му, сякаш имаше намерение да закачи медал на гърдите му и да го целуне по бузите. Наведе се рязко и с едно движение напред удари с глава Раул по носа. Той се строполи като кукла. Сякаш от нищото му се появиха провиснали мустаци от кръв. Зад тях изпищя някаква жена. Раул не ставаше от килима, давеше се. От устата му канеше кръв и лиги.
— Хайде, Клер — каза спокойно Кристиан, — да тръгваме.
— Неприятен млад човек — каза той, когато излязоха на улицата.
— Артистите понякога са толкова аморални — допълни тя, треперейки, като се огледа.
Двама мъже ги последваха от театъра. Като видяха, че с нея всичко е наред, те се върнаха. Кристиан вдигна ръка, за да извика такси.
— Какво имаше той предвид? — спокойно попита той.
— Какво по-точно искаш да знаеш?
— За това, че отдавна не се занимаваш.
— А, за това ли? — Тя мислеше светкавично. — Възнамерявах да ставам актриса. Раул и приятелите му ми помогнаха да проумея, че това е тъпа идея.
— Мисля, че идеята е прекрасна.
— По-точно?
— Играта. Трябва да имаш нещо, което да направлява живота ти, Клер. Сервитьорството, с което се занимаваш, не води доникъде. Трябва да се запишеш в драматични курсове, а може би и да вземаш частни уроци. Имаш външност и глас. Четиринадесета улица, номер три — каза той на шофьора на таксито.
— Не мога да си позволя частен репетитор.
— Аз ще платя.
— Кристиан, не ставай смешен.
— Какво смешно има? Мога спокойно да си го позволя.
— Но ти нищо не знаеш за мен. Нищо не знаеш за нас. Не мога просто така да взема парите ти. Това зависи от много неща.
— Знам за теб всичко, което трябва да знам — каза той. — Пълно доверие, помниш ли? Няма спасителни думи.
— Ще проверя за курсовете — смотолеви тя. — Но аз не мога…
Той я прекъсна.
— А защо той се присмя на акцента ти?
— Майка ми беше англичанка, и това понякога проличава, а сега малко и от нюйоркския говор — импровизираше тя.