— Те казаха, че имаш и хубав слух, така ли? И френският ти също е прекрасен. От теб ще стане брилянтна актриса.
Продължиха да пътуват в мълчание.
— Що се касае до другото момче, за което той говори — започна тя.
— Ти не ми дължиш никакви обяснения, Клер. Докато не решиш, че искаш да бъдеш с мен, с кого ще спиш е лично твоя работа. — Като говореше, той гледаше през прозореца, но тя знаеше, че бе наранен повече, отколкото си позволяваше да покаже.
— Какво ще правиш през почивните дни? — попита след малко той.
— Нищо особено.
— Няколко приятели ме помолиха да им гостувам. Те имат къща долу по крайбрежието. Мисля, че ще ни се отрази добре, ако отидем заедно.
— О’кей, и на мен ми харесва.
— В петък по обяд имам лекция. Можем да тръгнем напрано след нея. — Той замълча. — Не е нужно да казвам, че нямам предвид тъпия уикенд. Всичко зависи от теб.
— Благодаря ти.
Имаше и други думи, които тя искаше да му каже, други обяснения, които да даде, но те не подхождаха на речника на нейната самоличност и затова не каза нищо.
— Кристиан, послушай. Искам да ти обясня нещо.
— О’кей.
Сега те бяха в апартамента и пиеха вино. Музиката, която слушаха, бе някаква средновековна от диска, който бе донесъл Кристиан.
— Разказвах ти, че загубих близък човек.
— Да. Елиът. Ти спомена, че той се казвал Елиът.
— Но не съм ти разказала как всъщност умря.
— Чаках да ми го разкажеш, когато бъдеш готова.
— Беше един от учителите ми — Тя втренчено гледаше чашата си. — Когато всичко това се случи, той просто изгоря, жена му го остави, нямаше възможност да намери друга работа. И се самоуби. Това трябваше… трябваше да бъде общото ни самоубийство. Но аз нямах смелост тогава, не можах да я събера и после.
Той кимна.
— Даже и после, бях като човек, застанал на края на трамплина за скачане в басейн: страшно е да скочиш, но е невъзможно да се върнеш обратно.
— Мухльо — каза Кристиан. Тя погледна към него слисана. Никога не го бе чувала преди да говори вулгарно. Той удари единия си юмрук в другия. — Що за жалък, страхлив, самозадоволяващ се мухльо! Това, че е прелъстил собствената си ученичка, е достатъчно гадно. Това, че те е принуждавал да правиш нещата, които си правила, кара кръвта ми да ври. Но да стовари вината за извършеното на теб, това направо е покъртително.
Тя учудено го гледаше.
— Така ли?
— Разбира се. Кой е способен да направи такова нещо? Ако този мъж не бе вече мъртъв, щях сам да го убия.
Един етаж по-надолу Кони, която седеше пред монитора, свали едната от слушалките си, за да говори с Франк.
— Май пак се връщаме на стария сценарий.
Той сви рамене. По тефтера, който лежеше пред него, моливът му изписваше заплетени детелинки с линии, които нямаха начало и край. Д-р Литмън реши, че няма да е зле, ако му обясни какво в действителност означава това.
Франк гледаше на екрана, на който Кристиан и Клер се целуваха.
— Хайде, край — промърмори Франк.
Но двойката на екрана изглежда смяташе да се целува вечно.
двадесет и четири
Кристиан четеше лекцията си в „Мезон Франсез“ в района на Вашингтон Нюз. Към обяд тя намери сградата и влезе да попита портиера къде може да го намери.
— Стая номер дванадесет. Горе и надясно. — Той погледна часовника си. — Вече трябва да е свършил.
Клер намери лекционната зала. Вратата беше отворена и тя чу неговия глас отвътре. Погледна в залата. В едната ѝ част бяха наредени около дузина редове със седалки, а Кристиан стоеше на малък подиум. Заради пътуването им той се бе облякъл с поло и с панталон цвят каки.
Тя се шмугна на задния ред. Един-двама студенти с любопитство погледнаха към нея и пак съсредоточиха вниманието си към Кристиан. Гласът му бе мек, както винаги, но актрисата у нея веднага забеляза, че не се чува добре.
— Ние не можем да се надяваме да разберем Бодлер — каза той, — докато не проумеем, че не можем да осъждаме неговото отношение, а по-точно неговото отношение към жените от гледна точка на съвременните стандарти. „Moi, je dis: la volupte unique et supreme de l’amour git dans la certitude de faire le mal“ — „Казвам, че върховното удоволствие от секса се дължи на възможността да извършиш грях.“ Според Бодлер жените не са просто индивиди, а идеализираното присъствие на техния секс са слятите заедно символи на прекрасната телесна обвивка и невъзможността в този покварен свят да докажеш, че си нещо повече от кратка илюзия.
Като видя Клер, той леко ѝ се усмихна, преди да продължи.
— И така, в седемдесет и първото си стихотворение той пише за любовницата си: