След като изядоха рибата, Соул се извини под предлог, че трябва да говори по телефона.
— Не се опитвай с клетъчния телефон. Няма обхват — извика Филип след него.
— Няма ли?
— Няма. Никакви комуникации не работят по тази страна на крайбрежието. Има апарат с подземен кабел в кабинета.
Клер опипа колието си, като се чудеше дали микрофонът ѝ работи. Тя се извини, излезе до банята и отвори малкото прозорче към пътя в предната част на къщата. Изключи тока, за да вижда по-добре. Небето навсякъде бе черно, облаците покриха като паяжина луната, която се стараеше да ги пробие.
— Франк — каза тя тихо, — ако ме чуваш, би ли присветнал с фаровете?
Тя изчака. Никакви светлини не разкъсаха тъмнината.
— Франк — прошепна тя — ако си навън в колата, включѝ фаровете си или леко натиснѝ клаксона, или направѝ нещо друго. Дай ми някакъв сигнал, че ме чуваш.
Внезапно почукване по вратата я накара да подскочи.
— Клер — попита Кристиан, — всичко наред ли е?
— Добре съм.
— Помислих, че попадна на развалени миди.
— Наистина съм добре. След секунда идвам.
Преди да затвори прозореца, тя за последен път погледна в тъмнината.
През нощта те отвориха прозорците, за да влезе полъхът от океана. Кристиан се уви в одеялото и легна на пода до прозореца.
Тя лежеше будна и се вслушваше. После се опита да диша в ритъм с морския прибой.
След това чу как той стана и с леки стъпки приближи леглото. Тя почувства как то се огъна и той легна до нея.
Обгърна я с ръка през раменете, като я промуши между нейната ръка и гърдите ѝ.
Сърцето ѝ туптеше, но тя се преструваше, че спи.
Така те лежаха дълго, докато Клер почувства, че Кристиан вече спи.
двадесет и пет
Те се завърнаха в града късно през нощта в неделя. В понеделник Франк я събуди в девет сутринта.
— Ставай, Клер, трябва да видиш нещо. — Той хвърли вестника на леглото, след това отиде до прозореца и дръпна пердето.
В първия момент тя не можа да си спомни къде се намира. Като пияна посегна към вестника и автоматично го отвори на театралната страница.
— Не там — Той взе вестника от ръцете ѝ и го обърна. — Тук е. Първа страница, втора колонка.
ДОТКОМ УБИЕЦ КАЧЕН НА ИНТЕРНЕТ САЙТ
Уебсайт претендира да стане киберхрам на убийците. Кметът се оплаква от липса на закони
Използването на интернет за банкови услуги или за купуване на книги сега е достъпно за всеки, обаче новият сайт показва, че световната мрежа има и по-ужасяващи възможности. Pictureman.com предлага да покаже снимките, направени от убиеца на Пърл Матюз, двадесет и девет годишна проститутка, чието обезглавено тяло беше намерено в хотел „Щастие“ на Второ авеню миналия месец.
Първото предположение, че снимките са от архива на следствието, изглежда се опровергават от самото разположение на тялото и главата на жертвата, защото на снимките то е различно. Предполага се, че убиецът преднамерено е променял местата им, а после е заснимал ужасното си занимание.
От кабинета на кмета веднага осъдиха „неконтролируемия «див Запад», какъвто е Световната мрежа“, и призоваха към въвеждането на необходимия нормативен контрол. „Какъв е смисълът да ловим порнографията на «Таймс Скуеър», когато тя може да влезе направо в спалните на нашите тийнейджъри? — беше становището на кмета. — Кметството ще настоява полицията да затвори този сайт и по най-бързия начин да изправи убиеца пред съда.“
— Каква гадост! — ядоса се Клер.
— Абсолютно вярно, гадост — съгласи се Франк. — Дупка, пълна с гадост и точно в нея аз се наврях. — Той се огледа. — Къде е лаптопът ти?
Тя кимна към ъгъла.
Той написа уеб-адрес и прочете на монитора:
— „Добре дошли в pictureman.com. Вие сте посетител номер 39584.“ Народът полудява от тези картинки.
Тя стана от леглото, облечена в тънка тениска, за да погледне.
— Защо не го затворите?
— Да, разбира се. Ние засякохме сървъра. Той се намира в Сенегал, където те са наели дисково пространство с висока скорост на достъп, както те го наричат, до безплатни имейл-услуги в Австралия. А те дават право на своите членове да откриват собствени сайтове. Момчетата от сенегалската полиция не отговарят на обажданията, в Австралия сега е към полунощ, но и да беше по друго време, няма гаранция, че те биха се съгласили да го махнат. Те печелят от продаването на рекламно пространство. Колкото повече хора посетят сайта, толкова повече са парите. — Той пак натисна бутона. — Вече са около петдесет хиляди.