В момента, когато полицаят се обърна към нея, тя разбра грешката си и потъна в тълпата.
— Ей! — викаше полицаят. — Послушайте, госпожице!
Свивайки рамене, той се обърна към движението и силно изсвири, възмущавайки природозащитниците в Манхатън.
За около час тя намери в актьорския регистър „Прожектор“ в книжарницата неговата фотография.
Ерик Съливан. Индивидуални роли в няколко телевизионни филма и няколко в игрални. Но безспорно е актьор, както сам каза.
За да стигне до офиса в Куинс, Клер взе такси. Тя все още имаше паспорт, който показа на рецепцията. Както винаги, коридорите бяха пусти.
Тя бавно влезе в офиса на Кони. Психиатърът имаше заседание със секретарката си и половин дузина костюмирани мъже.
Клер успя да забележи, че секретарката сякаш се обръщаше към присъстващите, като поясняваше записа с Клер, който беше на екрана почти към края си.
— Каква изненада, Клер — каза студено д-р Литмън. Тя се пресегна и изключи записа.
— Какво стана със затворника?
— Какъв затворник?
Клер хвърли на масата страницата, която бе откъснала от „Прожекторът“.
— Този, когото видях да хипнотизирате тук. Изнасилвачът на деца. Този, за когото казахте, че трябва много време, за да бъде пуснат на свобода. Този, когото срещнах в театралната книжарница.
За момент изглеждаше, че Кони онемя. Тя каза бавно:
— Клер, от всички ти най-добре разбираше значението на добрия театър. Ние сметнахме, че е по-добре ръководната ми роля да бъде определена от самото начало.
— Каква ръководна роля? — Тя огледа стаята. — Кои са всички тия хора?
Мъжът най-близо до нея се изправи и ѝ подаде ръка.
— Пол Аштън, Клер, от ФБР. Аз нося пълна отговорност за операцията „Магнит“.
— Каква е тая операция „Магнит“?
Никой не отговори. Тя обходи с поглед лицата.
— Мислех, че Кони движи всичко.
— Сметнахме за по-добре да съкратим числото на хората в непосредствен контакт с тебе, Клер. Д-р Литмън беше определена за твой водач.
— Мой водач? — Тя тръсна глава. — Аз да не съм куче.
— Тези хора са мои колеги, Клер. Повиках ги, защото искам да ми дадат съвет. Тази операция се базира на сътрудничество. За вземането на решения е отговорен полицейският департамент в Ню Йорк, който действа в зависимост от, как да го нарека, краткотрайната локална необходимост, влияеща на неговите решения. Преди малко ние обсъждахме дали можем реално да разрешим тази операция да започне предвид… променените обстоятелства, с които ни запозна Франк — каза Кони.
— Това обаче не ви засяга, нали така? То засяга мен.
— Ние можем да гарантираме безопасността ти — вежливо каза психиатърът.
— Но досега не го направихте.
Жената, която Клер познаваше като секретарката на Кони, се изкашля.
— О, Клер, някои от нас имат впечатление, че в тази операция нещата вървят все по-произволно. Не може повече да се упражнява истински контрол.
— Произволно? — попита Клер. Произволно? — тя невярващо тръсна главата. — Кристиан и аз не сме просто факт. Ние не сме някакъв експеримент, който вие разбърквате в епруветка. Това е моят и неговият живот, а вие го обърквате.
— Уебсайтът, който се появи, е дело на убиеца. Ние мислим, че това е много опасно развитие на нещата.
— Вие не казахте нищо.
— Послушай ме, Клер. Всеки сериен убиец се смята за изпълнител, който разиграва персонална психодрама. Като всеки спектакъл, той е незавършен, ако няма зрители. Ето защо много серийни убийци подреждат своите жертви в различни пози: те получават импулс, като си въобразяват, че някой ги наблюдава. Нашият убиец си намери начин да изнася представления пред огромна аудитория. За него това беше страхотна нервна възбуда и възможно пристрастяване. Той възнамерява пак да го направи.
— Още повече причини да бъде хванат.
— И още повече причини да проявим професионализъм при залавянето му.
Вътре в себе си Клер чу ехо: „Извърших най-големия грях, знаеш ли? Постъпих непрофесионално.“
— Мамка ви! — извика тя. — Мамка ви…
Клер затръшна вратата след себе си. Минавайки покрай рецепцията, тя попита дежурното момиче:
— Хей, сладурано, кой ти е агентът?
— Ейлийн Форд — автоматично отговори момичето и млъкна смутено.
Модели, актриси, сервитьорки. В Ню Йорк е пълно с тях.
Тя му се обади в апартамента. И когато чу познатия мек и ясен глас, просто му каза:
— Отговорът е „да“. Довечера.
Той пристигна в апартамента ѝ доста късно. Донесе ѝ цветя лилии, лалета и дълги навити върбови клонки.
— О, благодаря ти — каза тя, приемайки цветята. — Прекрасни са. Ще донеса ваза.
— Съблечи се — меко каза той.